Това е текст за всеки журналист, който може да се казва или да си е сложил псевдоним на коя да е социалистическа кола. Примерно, текст за Иван Москвичин. Или за Георги Запорожкин. Или пък за Петър Ладин или Стоян Жигулин…

Тази измислена от мен общност са явление в българската журналистика. Те творят най-вече анонимно. Имат сигурни и топли работни местенца в медии, тясно свързани и непреодолимо зависими от политическата конюнктура и криминалния икономически сговор и интерес.

Някои от тях са се намъкнали в обществените – издържани с парите на данъкоплатците – медии. Тоест, радват се и се ползват от колкото и да са малко, но са все пак достижения на съвременната многопартийна демокрация в България.

Те имат свобода да са критични и свободомислещи. Никой не ги спира, освен съвестта им, да говорят правдиво и точно, макар и ангажирано и с лична позиция или да лъжат и пропагандират тези, които не отговарят на истината.

Такъв е случаят с явлението “Волга” в журналистиката. Както казах, Московичин, Запорожкин, Ладин или Жигулин са се устроили на топла службица. Примерно, в БНР. От ефира на радиото те громят многопартийната демокрация. Подлагат на унищожителна критика съвременния път на България, но всеки месец, редовно се подписват и получават заплатата си от държавата. Tе не говорят за граждани и данъкоплатци, на които дължат заплатите си, те говорят за народ и жалят за народната република на Димитров, Червенков и Живков.

Тяхната идеологическа доктрина изцяло съвпада и се припокрива във всички основни елементи с тази, на днешна официална пост-комунистическа Москва. Те са инструмент в пропагандната война на Руската Федерация и идеологическия мозъчен тръст на кремълската разведка.

Явлението “Волга” в родната журналистика охотно, а често от глупост, озвучава всяка теза, отслабваща Запада. Кремъл напълно безплатно — казах вече, понякога те действат от откровена глупост — се ползва от техните пропагандни услуги: статии, репортажи, анализи и коментари.

Явлението “Волга” няма против не само достиженията на съвременна плуралистична и демократична България — работа и заплата, издържани от гражданите, които те често обливат в черни и кафяви цветове. Те нямат против и технологичните възможности, които им дава Западът. Не Русия, Китай или Северна Корея, а САЩ и Западна Европа.

Възможно е дори кариерата на Московичин, Запорожкин, Ладин или Жигулин да е минала през някоя западна фондация, дори тази, на мразения от тях Сорос. Парите не миришат! Още от времето на Владимир Илич те с радост биха се възползвали от швейцарските Франкове или американските Долари за да развиват своята подривна революционна дейност.

Днес това явление в родната журналистика, както казах по-горе, е като Имела. Красиво растение, което се храни от соковете на дървото, в чиито клони паразитира. Имелът е свързван с коледната романтика, ползва се за украса, а в холивудските сантиментални мелодрами хората се целуват под него.

Но по своята същност, подобно на Имела, явлението “Волга” в журналистиката за обществото е като паразитното растение Имел.

Прилепва се, храни се от соковете на дървото и в крайна сметка го убива…

Несмляни, семената на Имела се пренасят с изпражненията на птиците и се залепват за друго растение — по-голям и силен от тях организъм.

Текстът е публикуван в блога на Асен Генов https://medium.com/@asengenov АНАЛИЗИ БГ е готов да публикува всеки отговор на почувствалите се засегнати или несъгласни с гледната точка на автора.

Челна илюстрация: Сталин и компания. Край стените на Червения площад. Източник: Pixabay