Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и  страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.

АНАЛИЗИ БГ

 1. Реконструкцията на Женският пазар – или как бе оперирана една язва в центъра на София

Женският пазар в София има история далеч назад във вековете. Още от тракийско и римско време на същото това място е имало пазар. Тогава там е било поречието на река Владайска и тя си е текла до преди по-малко от 100 години. Реката е преминавала през сегашния площад “Възраждане” и по продължение на сегашния пазар до Лъвов мост. Тогава там е имало мост от римско време, чиито основи се разкриха при реконструкцията преди 10 години. На площад „Възраждане“ в началото на миналия век се е намирала известната Вайсовата воденица – най-голямата софийска мелница. Наличието на реката и пазара са предопределили отклонението от римското правило крепостната стена да е в правоъгълна форма  и стената на укрепения град Сердика е петоъгълник, с диагонално отрязване от северозапад, успоредно на линията на реката и пазара.

След Освобождението, когато започват да се правят градоустройствените планове на новата българска столица, те се работят в модерната по онова време ортогонална система, с която се прекрояват хаотичните ориенталски сокаци на тогавашна София. Всички планове, изработени през годините от различни проектанти обаче запазват нехарактерния за тази система диагонал по съществуващия пазар. Дори и след корекцията на Владайска река и премахването на водното течение по бул. „Драгоман“ – сега бул. „Ст. Стамболов“ – този малък Софийски Бродуей се е запазил и  е продължил да бъде основния градски пазар.

Пазарът в началото на миналия век е бил класически седмичен земеделски пазар, на който селяните от Софийско са ходели, обикновено в петък, да продават на гражданята това, което са произвели…

През деветдесетте години  Женският пазар бързо промени облика си, загуби голяма част от плодовете и зеленчуците и се сдоби със славата на огромен битак с гащи, сутиени, галоши, маратонки и разни други „важни“ артикули. И бодро нахлуха контрабандните стоки и цигари. Всяко празно местенце – тротоар, улично платно, градинка –  се  зае от сергии, покрити с кашони, найлони, брезент, тенекии, ламарини и други подръчни материали. Старите постройки в централната зона на пазара, в които се продаваха месо, млечни произведения и други хранителни стоки, занемарени и неподдържани от години станаха развъдници на плъхове и източник на неприятни миризми.

Някъде през 90-те, източник Уикипедия

Софиянци, живеещи в района,  хора повечето образовани, интелигентни, в голямата си част произлезли от стария софийски хайлайф, първи започнаха борбата срещу инвазията на сергиите.           

Понеже познавах ситуацията на Женския пазар много добре, (бях живял до пазара 14 години – от 1991 до 2005 година –  бях убеден, че трябва бърза промяна. Още с постъпването си в Общината в началото на 2006 г.  инициирах градоустройствен конкурс, на който за съжаление се явиха само два колектива с два крайни като идеи проекта – на арх. Никифорова, която предвиждаше едно значително по обем ново застрояване и на арх. Найденов, който предлагаше да се разчисти всичко и да се направи целия пазар само с преместваеми обекти. Журито определи за спечелил колектива на арх. Р. Никифорова, автор и на реконструкцията на пазара от 1996-1997 г. в частта от ул. “Кирил и Методий” до бул. “Сливница”, с препоръка за намаляване на предвидените масивни постройки.

Три години и много усилия бяха необходими за процедурите по съгласуване и приемане на плана, включително и съдебните процедури

След влизането в сила на плана хората се организираха в инициативен комитет и започнаха да настояват за спешна реализация на промяната. Група общински съветници ги подкрепиха, като най-активен беше Вили Лилков.

От  администрацията (НАГ) се изискваха бързи действия. И ние ги започнахме. Първо се обяви архитектурен конкурс, като гражданите поставиха изричното условие техни представители да участват в журито и да имат право на глас в избора на проекта. Едновременно с това започнахме да проучваме въпроса за финансиране на реконструкцията на пазара. Като основна възможност се разработи вариантът за финансиране по програма “Джесика”.

Инициативата JESSICA е револвиращ инвестиционен инструмент, с който Европейската комисия подкрепя публични и частни проекти за градско развитие. Това е кредитиране с 50% безлихвени средства от Европейските фондове и 50% банков кредит с пазарна лихва. Така общо върху кредита се формира два пъти по-ниска лихва и освен това е с двадесетгодишен срок за изплащане. Възстановените средства генерират нов ресурс за същите цели.

Аз лично съм убеден привърженик на този начин на подпомагане, защото той дисциплинира получателя, докато гранта – подарените пари –  обикновено развращават получаващите го…

Кандидатстването за финансиране по Джесика изискваше значителна техническа подготовка, която направихме съвместно с председателя на борда на директорите на пазари “Възраждане” Маргарита Александрова, директора на пазара Николай Георгиев и управляващия фонд “Флаг” г-жа Данкинова. Помощ и подкрепа получихме и от директора на “Райфайзен”- България, която осигуряваше банковия кредит.

Журито избра проект, разработен от арх. Р.Никифорова и арх. И.Пантелеев и екипите им и техният консорциум получи поръчката. Проектът бе изработен, съгласуван и одобрен в учудващо кратки срокове, като се има предвид сложността на обекта, особено по отношение на инженерната инфраструктура, както и наличието в района на голям брой сгради –  архитектурни паметници.

Стартирането на строителството бе свързано със сериозен стрес във функционирането на цялата градска структура в района и разбира се на хората, които си изкарваха хляба на  пазара – продавачите.

И тогава се появиха архитектите – разбирачи на градските стратегии и социолозите – познавачи на народната душа…

Едните твърдяха, че Женския пазар с мръсотията, сергиите, плъховете и пияниците е пазител на “духа на София”…

Другите пишеха, че пазарът не трябва да се пипа, защото във вида, в който е, е символ на социалната справедливост…

Дори организираха продавачите от сергиите да протестират, защото реконструкцията ще им отнеме работните места

Архитектът обясняваше по телевизиите каква груба градоустройствена и архитектурна грешка ще бъде, ако се махне този гноен цирей от плътта на София…с него си е най-хубаво. Социологът наблягаше върху дискурсите и гражданската справедливост. Впоследствие архитектът се уреди с кошер, а социологът с джентрификацията на Женския пазар се сдоби с докторска степен…

Упоритостта на администрацията и бойния дух на гражданите, живеещи в квартала все пак надделяха и обектът се реализира и то без софийският данъкоплатец да е дал и един лев…. С облагородяването на средата, даже постепенно започнаха да се реновират сградите, паметници на архитектурата. Социологът впрочем, само под черта бе отбелязал, че архитект Диков „оркестрира реконструкцията на пазара“, защото иска да спечели от събарянето на сгради-паметници, за да се използват терените за ново строителство. Е, не стана така, няколко сгради по мое настояване се възстановиха веднага след реконструкцията, но има още много работа за да се възстанови в квартала  духът на Стара София.

А архитектите –  разбирачи и социолозите –  познавачи не посмяха да продължат да говорят, защото хората видяха резултата. Поприказваха още малко за скъпотията, за това че поради ремонта цените се вдигнали непоносимо, но с течение на времето и по тази тема млъкнаха – животът ги опроверга.

Впрочем при реконструкцията на Женския пазар за пръв път в София се направиха подземни контейнери за боклук – по 1,5 кубика сръбски и по 4,5 кубика немски. Впоследствие се разработи схема за разполагане на такива контейнери в целия център, но се изпълниха само по Солунска от двете страни на Витошка…това обаче е за друг разказ…

Сега София има удобен, поддържан, евтин и модерен пазар. За съжаление все още с преобладаващо вносни плодове и зеленчуци,каквито са и по всички супери, но това е друга тема…

Разгледайте личния блог на автора!