Анализи 10. Софийският магистрален ринг – защо се бави последната отсечка – Бъкстон-Люлин

Градът

2022-03-15 06:30 453 арх. Петър Диков

арх. Петър Диков

Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.

АНАЛИЗИ БГ

Когато напуснах Столична община в началото на 2016 година, се бях зарекъл да не се интересувам какво става и да не се ядосвам от това какво се случва там. В началото на 2018 г. обаче, при разговори с колеги разбрах, че проектът за последната отсечка от Транспортната мечта на София – Софийския магистрален ринг, има странно развитие – появила се е ….умната – на мястото на точките може да сложите всяка избрана от вас думичка … моята ми е неудобно да я запиша – идея да се направят две тунелни „бързи“ връзки между бул. „Цар Борис III“ от посока Перник и Южната дъга.

Тогава имах възможност да си контактувам приятелски с инж. Дончо Атанасов – той все още беше в АПИ и го попитах защо агенцията подкрепя такова решение – и много скъпо, и много безмислено – от трасе с две платна с по три ленти на Южната дъга, „безконфликтно“ отиваме на улица с по една активна лента в посока и с осем светофара до Черния кос. Той се усмихна и ми каза:

„Не си прав, светофарите са девет“

Не ми отговори обаче на въпроса кой е предложил решението. Разговарях след това и с доста колеги, но до сега така и не съм установил „бащинството“ на тази идея.

Предложените тунели първо създадоха конфликт с една църква – Свети Пантелеймон, чиято сграда се засягаше от единия тунел. После обаче княжевци разбраха какво им се готви и се организираха срещу това решение на кръстовището на Цар Борис III с Околовръстното. По този повод си позволих на 07.12.2020 г и аз да напиша и пусна във Фейсбук кратък материал. Ласкае ме мисълта, че може би и този материал, освен разбира се категоричните протести на княжевци, е допринесъл за отказа, за сега все още неофициален, на МРРБ и АПИ от тази идея…

Но и до сега не мога да си обясня упорството на Общината в защитата на тунелите …

Упорство, което загуби до сега пет години за реализацията на това трасе …

И така седем години след 2015 г. какво е положението към момента. Процедира се план за една част от трасето – от магистрала „Люлин“ до Владайска река – с естакада, която в единия край стърчи в нищото. Разделянето на процедурата било „поради неяснота по бъдещето на тунелите“…или може би на единия тунел, защото другият изпадна май някъде по пътя… Другата част от Владайска река до ул. „Бъкстон“, отделена заради тунелите – или тунела, които щели най-после… ти да видиш – да се махнат.

Какво обаче установих, разглеждайки предишния, от 2019г., цялостен проект. Естакадата е за две платна с по три ленти, като се запазва решението с една подпора и две „могъщи“ конзоли от по 11 метра. Конструкцията е странна и ако е изобщо възможна ще е със сигурност много, много скъпа…

А защо естакадата е две платна с по три ленти, след като тунелът е с две платна с по две ленти, за мен също е необяснимо? Необяснимо е и предвиденото слизане и качване към естакадата на юг от ул. „Боряна“ –Горнобански път, което допълнително усложнява и още оскъпява конструкцията,..

В този проект от 2019 г. има и едно ново и много добро решение – тунелът започва не западно от бул. „България“, както беше във варианта 2014г., а западно от ул. „Бъкстон“. Това, освен че го скъсява с близо 200 метра, а и много облекчава подземното преминаване, тъй като по предишния проект то трябваше да премине под Боянска река, чието корито е дълбоко повече от 6 метра и слизането бе повече от 15 метра под ниво терен – и по- трудно и много по- скъпо. При тунел след Бъкстон, той вече може да се построи по открит способ и платното на обслужващата улица да се разположи директно върху горната плоча на конструкцията.

Каквото и да се случи от тук нататък, сега би трябвало рязко да се ускори работата по проекта, за да се започне максимално скоро реализацията му. Това заяви като готовност на правителството и министър Гроздан Караджов наскоро. Такава реализация може да започне много бързо за отсечката от Горнобански път – ул. „Боряна“ на север до Люлин без да се стартира естакадата. В този участък няма проблеми. Освен че наскоро за капак на цялата ситуация с тази многострадална отсечка – по-скоро с многострадалните граждани от западна София и Перник – от спасителите на София беше повдигнат въпроса за кръговото при магистрала „Струма“ и СОП. Това кръгово беше критикувано още 2005 година, при започване на магистрала „Люлин“ от инж. Пиер Терзиев – тогава директор на блаженопочившето Софпроект ОГП, но без резултат – Пътната агенция не обърна внимание на мнението на един от най-добрите комуникатори в България. Според мен, независимо от наистина недоброто решение, не е това спешният проблем – с една директна връзка от магистралата към СОП на север без да се преминава през кръга, ще се реши относително добре връзката Перник – Южна дъга. По нататък евентуално може да се мисли и за по-радикално решение.

Естакадата и тунелът през Павлово обаче според мен трябва бързо да се препроектират, като се изготви и нов регулационен план. При сегашната готовност с информация, това може да се случи в рамките на три до четири месеца. Аз продължавам да твърдя, че най-разумното, най-икономичното и най-бързо за реализация решение е и естакадата, и тунела да са с две платна с по две ленти, без включвания и само едно отделяне – от тунела на Павлово слизане към „Цар Борис III“. И без съмнение трябва да се премахнат ….умните бързи тунелни връзки към Перник. Това ще развърже възела и ще даде възможност за спешно стартиране на цялото трасе. .

Това е и сега моето мнение за цялостно решение на връзката от Перник към Южната дъга и рязко облекчаване на трафика през Владая и Княжево. При това времето за пътуване от кръговото на магистрала Струма при Перник до бул.“България на Южната дъга по магистралното трасе, а не през Княжево, независимо че е със 8 км по-дълго ще отнема 17-20 минути или два пъти по-малко отколкото при сегашното трасе, а при равномерна скорост и без задръствания и ще бъде със същия разход на гориво…

В заключение ще повторя това, което многократно съм повтарял, когато бях в ролята на вземащ решение – най-злокачественото решение е да отлагаш вземането на решение…