Г-н Чилингиров, вие сте един от най-активните фермери в овцевъдния бранш. Какви са очакванията ви за 2017 г.?

Посрещнахме 2017 г. с нови надежди за добри времена за България и българското селско стопанство. Надяваме се в нашия бранш – овцевъдството, нещата да се случват нормално, а не със закъснение. Искаме това, което сме посяли през 2016 г., през 2017 г. да го пожънем. А ние наистина направихме много през този период, така че тепърва очакваме резултатите и хубавите моменти.

А какво точно се случи през 2016 г., което ви дава основание за подобни очаквания?

Най-важното нещо, което направихме беше, че срещнахме фермерите едни с други. Организирахме пет срещи с пари от Фондация „Америка за България“. Направихме три срещи с министъра на земеделието – в София и в Кърджали. Това беше изключително ползотворно, защото разбрахме къде го стяга чепика животновъда, кое е камъчето, което обръща колата. Разменихме си координати. Още преди 6 години трябваше да направим тези срещи очи в очи. Другото важно нещо е, че 50% от мерите и пасищата вече са ръцете на овцевъдите. След толкова години борба, това вече е факт. Обработваемите земи от поземления фонд вече се работят от фермерите. Обвързаната подкрепа също е много важна. Тя се състои в това, че парите които се дават, са обвързани със 70 литра мляко за комерсиалните породи, които са високопродуктивни. Вече няма овца, която не дава 70 литра, да получава субсидия, тоест има селекционен контрол. Увеличиха се парите за планинските райони, много повече средства отиват там, където няма друго освен горско стопанство и производство на картофи. Много неща изговорихме на тези срещи, но само това, което изредих да се случи, ще е един голям плюс за българското овцевъдство. Да, упреквани сме, че няма пазари. Но, когато пазарът за износ е малък, тогава фермерът си оставя всички женски животни. Сега овцете в България са около 1 350 000 и прогресивно се увеличават. Нещата са набелязани, благодарни сме на институциите, на Министерството на земеделието, на Държавния фонд „Земеделие“, но БАБХ. Ние много добре работихме и големите браншови организации като тези на месопреработвателите, на зърнопроизводителите, на земеделските производители.

Според вас, какво още трябва да се направи, за да стане селското стопанство един от водещите отрасли в икономиката ни?

Трябва да се мисли повече, как производството да се превръща все повече в затворен цикъл. Наистина, за растениевъдство и зърнопроизводство се отделят повече пари. Но бъдещето е на тези, които заедно с плодове и зеленчуци отглеждат и овце, биволи и др., така че да ползват торта от животните за растенията. Или обратното – отпадъците от зеленчукопроизводството могат да се дават на животните. Големи фирми вече закупиха по две,три хиляди овце. Зърпроизводители вече започнаха да отглеждат овце. Те търсят по някакъв начин да затворят цикъла. Знаем, че зърнопроизводството има високи добиви, но пък цените са по-ниски. Така, че за един зърнопроизводител, който не може да си реализира цялото производство е много удобно да има и животни. Бих казал даже да има овце. Защото виждаме, че настъпи преселението на народите, в Европа влизат все повече хора, които консумират агнешко. Има и религиозни празници свързани с овцете и агнетата. Така, че аз гледам с голям оптимизъм към 2017 г. Притеснява ме само едно. Призовавам сънародниците ни да гласуваме и да изберем правителство още на първи тур, което и да е, но държавните органи да работят. Да има Народно събрание, което да приема закони. Да има кой да отговаря.

Това ли е най-важното за предприемачите?

Моля се, да има правителство още на първия тур и това правителство да не е за четири години, а за осем. За да може това, което прави властта да се вижда, да е на лице. А сега работим две години, после още две, така нещата не могат да се случват. Спорно е, кой го направи, как го направи. Ние овцевъдите направихме една стъпка нагоре – да се сдружаваме, да се обединяваме. Виждате, че по магазините има все повече овча продукция, като сирена, кашкавали, млека, пастърми. Това вече се случва и по курортите. Така подпомагаме и развитието на туризма.

Имат ли бъдеще фермерските пазари?

Вече на всеки пазар може да намерите животновъд, който продава собствената си продукция. Когато започнах като председател на овцевъдната асоциация през 2011 г. само си говорихме, какво трябва да се случи. Овцата има пет продукта, които се използват максимално у нас – млякото, месото, вълната – все повече млади хора се занимават с това. Българинът все повече посяга към фермерския магазин. С 20%-30% се вдиган биологичното животновъдство. Все повече оборска тор ще бъде нужна за биоземеделието. Вече има области, в които оборската тор стана много скъпа, а и я няма и я карат от други места. Така че, вярвам, че ще се случат много добри неща. Това, което заработихме миналата година ще работи през тази, но важното е, да се възползваме. Ето ние сме екип от хора, които милеем за овцевъдството и искаме то да се възроди като в миналото. Е, не със 17 милиона овце, 7-8 са достатъчни. Затова и направихме сайт, който е национален портал. Там слагаме идеите, иновациите, всичко свързано с овцевъдството. Пожелавам на себе си и на хората като мен, тази година да бъде благодатна, здрава и щастлива.