11-о писмо: Твоата История са я челе, челе, днешната – животот я пише по диреците


Георги Апостолов

 

Бай Онзи пише до Бае Паисия

Здравей Господин Хилендарски,

Все си я мисла таа история. Писал си и казваш, със силно главоболие си бил тогава. Лошо е болестта, ама ти си я носил, обикалял си и си писал, и пак си обикалял…

Поклон ти сторвам, отче. Ама сеги да знаеш, тогива само теб та е болела главата, а сега ‘сички ни главите болат. Та затуй май нема и кой да пише, еле дека само я ти пишем, ама чете ли го некой, не чете ли?

Управниците ги главите болат, оти са чудат как да си скрият кашмеро, щото краднат, краднат и по статистиката краднат от 20 до 90 процента от обществените поръчки. Не знам, тогива по ония времена, дето ги, отче, ти описваш, имало ли е таквиз поръчки. В историята нищо не споменуваш, ама не знам с текава поръчка да сме войска сбирале, саби и коне купувале, и на война одиле.

Оти ако е било с обществена поръчка, они да са поръчале и платиле на ромеите сами да са колат, оти ния да са батисваме по пътища и битки, нали така. Щото ромеите за пари че са изколат до един, и сиги са текива. А сига има обществена поръчка един вид – обществото ‘сичко да знае и оно знае. Като има обществена поръчка обществото знае, кой че я спечели било за самолетове, за магистралове, за мостове, за влакове. Е как нема да са знай, като началнико че пусне тоя дето му него напълни торбицата.

Та управниците са чудат и ги главите болат как да си крият парите, либовниците, вилите и басейните из них.

Лидерете ги главите болат от плюване. Плюват са един другиму, ама си на парите не пречат. Кой е на влас‘ той е и на ред – значи гребе от хазната, щото зад него други чекат и са бутат, бързат. И них от бързане ги болат главите.

И тия, дето протестират, и них ги главите болат, оти навънка ду‘а ветър, а и тия дека им плащат, им не дават вредни. И уж се за бреговете на морето борат, а то глей, че брег не остана. Че фанат песъко да продават, та децата да знаат какво има край водата, другото го има у аквариумете. Е, как нема да те главата заболи, дорде обърнеш целата таа чиновническа армиа да работи за тебе. ‘Раниш я, поиш я, дорде заглади косъмо, заспи и тогай копай, мери, режи колко ти душа ще и по дюните, и по плажовете.

А ти, бай Паисие, за текива работи не пишеш. Ама тогива е все на война било, та да се земат и да са си наши тия брегове. Они и денеска са наши, в смисло на мафията де, нали, българската мафия.

Та ако си ти за гордост писал историята некога, ние сега си се с мафията гордеем. Гордост си е г-н Хилендарски. Най-много фалшиви пари у нас се печатат, най-много цигаре и пиенье без бандерол па у нас,  най-много продадени заводе и народни предприятия се у назе. Е, как да са не гордееш, а кажи ми как!

Та и ние си гордости имаме.

И беднотията я главата боли – нема пари ни за доктор, ни за яденье като ‘ората, ни за такси и данъци. Иначе си мрем баш като на война по 220 на ден бай Паисий. Твоата История са я челе и преписвале, днешната Животот я пише по диреците.

Що да ти се оплаквам сеги, ти си за ония времена писал, яз ти за тия пишем.

Е, айде сос здраве, па прощавай ако нещо има…

Твой, Бай Онзи

                                         Copy/Paste от оригинала

Георги Апостолов

 

 

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter