І. УПРАВЛЕНИЕТО – ЦЕЛИ И МЕХАНИЗМИ

Управлението трябва да се докаже като носител на основните човешки ценности, на демокрацията и на икономическия просперитет. Това означава да развива ефективна пазарна икономика и да работи за общество, даващо възможности на предприемчивите, образованите, амбициозните и желаещите да успеят.
Управлението трябва да носи отговорността за надеждата за по – добър живот, и по – високи доходи опиращи се на по – добра и по – качествена икономика. Тази отговорност означава да осигурява надеждни гаранции за хората, които желаят да градят своето настояще и своето бъдеще на основата на своите усилия.
Управлението трябва да гарантира сигурността на всеки и навсякъде и безкомпромисното наказание на нарушителите и престъпниците.
Управлението трябва да гарантира справедливост чрез еднакво прилагане на закона към всеки.
Управлението трябва да гарантира развитието на българската идентичност и да е чуждо както на националния нихилизъм, така и на национализма и шовинизма. Националното достойнство се гради на гордостта от своите постижения, а не на опити да потискаш другите.
Управлението трябва да обединява хората, да укрепва вярата в просперитета на България в Европейския съюз, да реализира програмата си чрез парламентарни действия, да осигури участие на гражданите във властта на всички равнище чрез активно взаимодействие със структурите на гражданското общество.

ІІ. РАВНОСМЕТКАТА НА ПРЕХОДА

Равносметката днес показва, че промените през края на 1989 г. заварват България в състояние на финансов и икономически банкрут, без политически, национални и морални опори, без истинска организира опозиция, без истински национален капитал, без обучени да работят в условията на свободен пазар кадри, с изключително добре структурирани тайни служби на тоталитарната държава, владеещи не само законовите, но и сенчестите политически и икономически лостове.
Комунизмът успя да пречупи психологически българина и чрез национализацията, колективизацията и интернационализма, да му отнеме вярата в себе си и в националните идеали, вяра, която бе от векове опората на българското.
Преходът в България за наше огромно съжаление доведе не до качествена демокрация и ефективна икономика, а до дълбоко политическо и социално разслоение, което се възпроизвежда и усилва циклично и отнема непрекъснато първоначалната вяра на хората в пазарната икономика и демокрацията като основа на модерния и проспериращ свят.
Престъпността и нейната безнаказаност, неграмотността, бедността и болестите все повече се превръщат в остри проблеми с дълготрайни последствия. Мизерните равнища на доходите – (заплати и пенсии) са цената, която хората платиха и продължават да плащат за неуспешния комунистически и за съжаление и последващ демократичен експеримент.
Преходът към демокрация и пазарна икономика доведе не толкова до съзидателни икономически промени, а до унищожителна политическа конфронтация и политически кризи. Българското обществото хвърли огромна част от енергия си в преобразуването на комунистическата политическа система и под лозунга “всичко при социализма е лошо” се унищожиха и жизнеспособни икономически структури.

Главна причина за такова развитие стана натрапеният от самото начало на промените политически модел, при който вместо бързи икономически реформи се предизвика крайна политическа конфронтация. Тази конфронтация се използва като удобно прикритие за овладяване на икономическата власт и държавните институции от политически лобита и групировки, наследили своето влияние в голяма степен от тайните комунистически служби.
В този модел за съжаление влязоха и новите демократи, които с действията и бездействията си, с безграничната жажда към лично облагодетелстване, убиха мечтата на хората, че може да излезем извън байганьовския модел “всички са маскари…”

Най-фаталното е, че през последните 25 години България загуби почти два милиона свои граждани, които емигрираха, в повечето случаи безвъзвратно. А най – отчайващото е, че това са предимно хора млади, образовани, предприемчиви и перспективни. България загуби не просто една пета от човешкия си ресурс, тя загуби голяма част от бъдещето си. Без да се впускаме в световни заговори и конспирации, не може да не се забележи, че с неимоверни усилия от наша страна и къде с чужди съвети, къде с чужда помощ, къде с чужда подкрепа, най – видимия процес през времето на прехода бе обезбългаряването на прекрасната ни територия.
Други страни за последните 25 години направиха чудеса (примерите са много, но не е зле да отбележим няколко –Балтийските републики, Португалия, Испания, Ирландия, Полша, Чехия, Хърватска, Сърбия, Китай, Виетнам и т.н. и т.н.). Ние с уникалния ресурс на нашата природа, на относително добре образованото ни население (по – онова време), с възможностите за бързи промени в една малка държава, пропиляхме тотално всички възможности.
Освен загубата на демографска перспектива, преходът в България успя да разруши основната опора на личния просперитет в живота – вярата, че в демократичния свят, собствените усилия, умения и труд водят до успех. Това е катастрофа, която след демографската е най – трудно лечима и към момента вече е в стадий пред невъзможност за промяна на тенденцията. Все по – популярния израз „Виждам бъдещето на децата си извън България” е най – ясния сигнал за смъртоносното за държава ни обединение на двете тенденции. И третата катастрофална тенденция е все по – осезателното усещане за липса на лична, гражданска сигурност за здравето, живота и собствеността си. Така наречената „битова престъпност” е ужасяваща и демотивира и малкото останали хора в селата и малките градове да се трудят и да произвеждат, защото плодовете на техния многомесечен труд се плячкосват за броени минути от нагли крадци.
И държавата ни е изправена пред перспективата да остане райска територия без народ. Но както знаем от историята никое пространство не остава незаето, спокойно можем да стигнем до заключението, че нашето пространство се „подготвя” за някой.

ІІІ. НЕОБХОДИМАТА ПРОМЯНА – ЗА ПО – ДОБЪР ЖИВОТ НА ГРАЖДАНИТЕ

Определящата тенденция за развитието на България през следващите две десетилетия трябва да произтече от модела, който следва да се наложи в предстоящите четири години. Много вероятно е това да е последен шанс за държавата ни. Това трябва да е модел, основан на водещата роля на свободния гражданин и осигуряване от държавата на лична и икономическа сигурност и възможности за развитие на стопанска инициатива на всички равнища.
Същевременно този модел следва да бъде придружен от ръст на реалните доходи и нов модел на финансиране на основните социални сфери (здравеопазване и образование), и развитие на общодостъпни публични услуги. Това следва да доведе до чувствително подобрение в качеството на живота на голямото мнозинство от хората и доближаване на европейските стандарти на живот. Единствено осезаемото подобряване на стандарта, качеството на живот и сигурността на гражданите може да обърне негативните тенденции в държавата ни.

Ние не приемаме простото продължаване на досегашната насока на развитие на страната с някои корекции и поправки.
Промяната, която предлагаме трябва да е радикална и основно да осигурява максимална подкрепа на стопанската предприемчивост на всички нива. Това означава:

премахване на политическите влияния върху икономиката;

изкореняване на корупцията на всички равнища, но най – вече на високите политически и административни нива;

осигуряване на подкрепа за малкия и среден български бизнес в рамките на европейските правила;

оптимизиране на контрола върху естествените монополи (държавни и частни) с цел осигуряване на

икономически обосновани, но и социално приемливи цени на услугите им;

подкрепа на всеки, които желае да се реализира, работи и се стреми към по – добър живот чрез труд;

социално подпомагане само за тези, за които е доказано невъзможно да получават доходи със собствен труд;

качествени и добри социални услуги за социално осигурените и благотворителност за останалите;

работеща и справедлива съдебна система, гарантираща прилагането на закона.

работеща и ефективна система за сигурност

Необходимо условие за успешно реализиране на стратегията за по – добър живот за българите е разработването и приемането на дългосрочна прогноза и стратегическа програма за развитие на България, обединяваща съгласувани дългосрочни насоки за развитието по отделни области и дейности. Изпълнението на това условие изисква да бъде привлечен и стимулиран целия човешки потенциал на страната.
Убедени сме, че промяната към по – добър живот отговаря на интересите на нашия народ, на основополагащото изискване за справедливост в обществото, както и за личната мотивация на всеки за ускорено развитие и модернизация на държавата. Подчертаваме, че подобна промяна е мислима и възможна само по пътя на дълбоки промени във всички системи на обществото и държавата въз основа на ясно назовани ценности, основни идеи и политика, които са в органична взаимна връзка.

Програма за Държавно Управление