2. ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ – СВОБОДА НА ИНИЦИАТИВАТА

През двадесет и седемте години преход ние, заклеймявайки плановото стопанство, отрекохме изцяло участието на държавата в развитието на икономиката. Старанието на държавата се насочи само и единствено в съсипване и разграждане на всичко направено до 1989 г. като социалистическо т.е. лошо. Под благовидния предтекст „приватизация” и при тотална липса на национален финансов и кадрови потенциал необходим за развитие на частен бизнес, активите на практика се раздадоха на „наши” хора. Назначените за капиталисти бяха основно от кадрите на червената номенклатура. Много живнеспособни предприятия се разпродадоха (в голяма част от случаите чрез тежки корупционни схеми) на чужди компании и лица (не малко от тях регистрирани в офшорни зони), част от които работеха с български национален капитал, изнесен криминално в чужбина отново основно чрез лица от комунистическите тайни служби и висшата комунистическа стопанска и партийна наоменклатура. Някои от нашите предприятия се закупиха от конкурентни чужди фирми не с намерение да ги развиват,а с цел да ги ликвидират.
Пак под благовидния предтекст „чужди инвестиции”, при тотална липса на регулаторни механизми и ширеща се корупция в администрацията, се допусна в България в края на двадесети век капитала да се прояви в агресивния си и безскрупулен образ от деветнадесети век – времето на печалбите с цената на всичко (главно на безогледна и агресивна експлоатация на работниците).
И отново под благовидния предлог „икономическо развитие и чужди инвестиции” се допусна края на деветдесетте години на миналия век и началото на този масово да се разпродаде (а в голяма степен и да се съсипе) стратегически национален ресурс – територията, която е природния ресурс на туризма ни. Държавата бе съучастник на драстичните нарушения на законите и правилата и ням свидетел на катастрофалното изоставане на комплексността и инфраструктурата.
В последните години (от 2005 г. до сега) в които държавата и общините се превърнаха в основен възложител и инвеститор чрез разпределянето на бюджетни средства и европейските фондове, чрез порочни практики в обществените поръчки се доубиха наченките на дребен и среден бизнес, а по лошото е, че се доуби вярата на хората, че може да се просперира на основата на лични качества, знания, умения, усилия и труд.
Възможността да се премине от стагнация или малък растеж (с който е невъзможно до стигането на европейските равнища на доходите в обозримо бъдеще) към значителен растеж може да се случи само при гарантиране на свободната инициатива като основа на икономическото развитие. Развитието на икономиката разбира се следва да е основно резултат от частната инициатива. Поради факта, че все още не малка част от икономиката е държавна и общинска, свободната инициатива следва да се подкрепя и в избора на мениджърските екипи в държавните и общински фирми.

Какво предлагаме:

1. Значително подобряване на законовите гаранции за защита на конкуренцията. Видимо и ясно е, че законовата уредба на защитата на конкуренцията в момента не сработва и конкурентната среда в България не е благоприятна;

2. Промяна в представителството в комисията за защита на конкуренцията. Членовете на КЗК да бъдат представители на търговската и индустриална камара и граждански организации;

3. Законово определяне на арбитража като основен начин за решаване на междуфирмени спорове;

4. Осигуряване на съдебна защита на предприемачите;

5. Държавна подкрепа на подготовката на мениджъри и предприемачи от малкия и среден бизнес. Организирани програми от държавата, включително с участие на обществените медии със специализирани обучения, програми и предавания: В тази подготовка следва да се включат и консултации за успешен бизнес;

6. Осигуряване на бърз и безплатен достъп до информация за развитието на пазара на стоки и услуги за подпомагане на стартиращи фирми за вземане на информирани решения;

7. Подкрепа на държавата при кредитиране на малкия и среден бизнес, включително със схема на държавно гарантиране на кредити за начинаещ бизнес, за млади предприемачи, за семеен бизнес и т.н.;

8. Създаване на ясна, конкретна, прозрачна и най- важното работеща система за използване на европейските средства за повишаване на конкурентоспособността и то насочена основно към малкия и среден бизнес;

9. Стимулиране на производството за износ с икономически и организационни механизми;

10. Ново законодателство за ускоряване процедурите по фалити на фирми.

Програма за Държавно Управление