В Залцбург Моцарт дебне отвсякъде


Иван Филчев

Залцбург

Без Моцарт Залцбург щеше да бъде просто един красив бароков град в Австрия. По стечение на обстоятелствата обаче на 26 януари 1756 г. в него се ражда великият композитор Волфганг Амадеус Моцарт, заради което до ден днешен градът изпитва усещане за възвишеност и използва доста умело този исторически факт.

„Този град не е място за моят талант”, казва 25-годишният Моцарт, след което се мести окончателно във Виена. Оттогава Залцбург със страст се мъчи да опровергае твореца. В града днес Моцарт дебне отвсякъде. Най-известният му гражданин е оставил следите си, като се започне от летището, носещо неговото име и се стигне до едноименния площад с неговата скулптура. Ликът му е върху всякакви сувенири – от магнитите за хладилник и ключодържателите до прословутите бонбони „ Моцарт кугелн”.

„Определено, ако не беше роден град на Моцарт, Залцбург нямаше да е толкова известен. Не е изненада, че всичко е с лика на композитора. Това носи пари. Търси се от туристите. Моцарт е продукт, който продава”, споделя австрийката Маргит, като признава, че понякога тази истерия й идва в повече. Това е и причината, поради която градовете Грац и Инсбрук се намират в сянката на Залцбург, макар че го надминават по красота. Градът на Моцарт и Виена са центърът на международния туризъм в Австрия. 6 млн. чуждестранни туристи посещават годишно 147-хилядния град, разположен на река Залцах. Само за Коледа посетителите са около милион, а Залцбургския фестивал е най-значимото ежегодно събитие за класическа и съвременна музика в Европа. Без значение къде в града животът и творчеството на Моцарт са въздесъщи.

Кафене „Томасели”, намиращо се на „Алтер Маркт 9” се е превърнало в истинска институция. Заведението съществува от времето на композитора. Твърди се, че Волфганг Амадеус Моцарт е бил чест посетител, а любимата му напитка било бадемово мляко. Констанция, вдовицата на Моцарт, пък е живяла над него с втория си съпруг за известно време. „Томасели” е перфектната отправна точка към стария град на Залцбург, който не се различава от времето, когато в него е живял композиторът. Недалеч от него се намира площад „Моцарт” с неговата статуя, която е издигната през 1844 г. и първият негов монумент.

родната къща на Моцарт в Залцбург

Родната къща на Моцарт на „Гетрайдегасе” 9 е един от най-посещаваните музеи в света. В жилище на третия етаж през 1747 г. се нанасят родителите му Леополд Моцарт и Ана Пертл през 1747 г. 9 години по-късно там се ражда композиторът. Превърнато в музей още през 1880 г. Работи всеки ден от 9.30 до 17.30, а през юли и август до 19 ч. Посещението струва 11 евро.

В музей е превърнато и жилището на Моцарт, което се намира на „Макартплатц” на отсрещния бряг на река Залцах. В него семейство Моцарт се местят през 1773 г. Много музиканти и артисти от онова време са гостували тук, където в продължение на 7 години младият композитор е написал различни симфонии и концерти за пиано и цигулка. Смята се, че Волфганг Амадеус Моцарт е създал 150 произведения, преди да напусне родния си град и да се премести във Виена. Музеят е отворен всеки ден, като посещението също струва 11 евро. Предлага се и комбиниран билет за двата музея срещу 18 евро.

На няколко крачки от някогашното жилище на композитора пък се намира централната сграда на на международната фондация Моцартеум. Създадена още през 1880 г. от граждани на Залцбург организацията има за цел да бъде мост между традицията и съвременната култура. По нейна инициатива се организират концерти и Моцартовите музикални седмици. Още две отделни институции в Залцбург се наричат Моцартеум – оркестъра на Залцбург и универстета в града.

бонбони "Моцарт"

„Само тук можете да намерите инстинските топки на Моцарт”. Това пък е най-забавният надпис, който може да се прочете на всяка крачка в града. Всъщност става дума за бонбоните „Моцарт-кугелн”, смятани за сладката забележителност на Залцбург. Макар че ги предлагат навсякъде, истинските могат да се намерят само сладкарница „Фюрст”на „Бродгасе” 13 и в останалите й три магазина. Там бонбоните продължават да бъдат ръчна изработка, както са били правени още през 1890 г., което пък обяснява защо точно там излизат солени.

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter