Преди избори: 18% <ДДС<22%


Колко да е данък „Добавена стойност“? В момента налогът е 20%, но дали да се намали, или точно обратното – да  се увеличи? Този въпрос е перманентно на дневен ред, но се обсъжда особено активно в предизборните кампании.

На хората, за които икономическите науки се свеждат до събиране и изваждане  покрай съотношението домашните „приходи-разходи“. ДДС-то се вижда най-отчетливо в комуналните сметки – ток, вода, телефон. Налогът обаче е включен в целия търговски оборот и се отразява пряко на  цените на стоките и на цялата потребителска кошница. Намаляването му води до липси в хазната, които трябва да се компенсират от друго място. И това всъщност е съществената въпросителна.

Темата „ДДС“ влезе в обръщение отново покрай предложението на Реформаторския блок  данъкът да се намали на 18%. „Освен че ще намали данъчното бреме с около 1 млрд. лв. годишно, предлаганата от Реформаторския блок и „Глас Народен“ мярка за намаляване на ДДС ще има комбиниран ефект, който ще се изрази в намаляване на цените, подобряване на финансовите резултати на фирмите и увеличаване на разполагаемия доход на потребителите“, смята икономистът Владимир Каролев. Според него тази стъпка ще увеличи вътрешното потребление и ще оживи производството.  Но пък ще нарасне вносът, особено по отношение на нехранителните стоки, което автоматично означава паричните потоци да потекат по-интензивно зад граница.

Намаляването на ДДС на 18%  се обсъжда още от 2008 г. Тогава с  мярката се търсеше ефект за стопиране на летящите нагоре цени на горивата. Компенсирането на щетите в бюджета от намаляването на ДДС трябваше  да стане от трите милиарда лева излишък в хазната. От 2009 г.  до 2016 г. обаче бюджетът никога повече не е бил на плюс.  През 2016 г. има излишък от 1,4 млрд. лева, но пък и неизвършени плащания. За 2017 г. е планиран 1,3 млрд. лева дефицит, а от ДДС според изчисленията в приетия бюджет би трябвало да влязат 230 млн.лева повече в хазната.

Точно на противоположно мнение са експерти, които предлагат ДДС да се увеличи с 2%  и да стане  22%. Вдигането на налога се предлага да е свързано с цялостна промяна с данъчната политика и най-вече с премахването на плоския данък и замяната му с прогресивно подоходно облагане.  Подкрепящите това становище държат на принципа: „Който потребява повече, повече ще плаща“. Това се отнася особено за скъпите стоки, като автомобилите, например. Идеята на прогресивното подоходно облагане е първите  500 лева да не се облагат.Това автоматично създава необлагаем минимум от 500 лева месечни доходи. От 501 до 2000 лв. данъкът да е 10%,  от 2001 до 5 000 лв – 15%, а над 5 000 лв. – 20%. Това означава, че за личните месечни доходи до 2 999 лв. данъчната тежест намалява, за доходите от 3000 лв. остава 10% ,а за доходите над 3 001 лв. се увеличава плавно.

Приходите от ДДС за 2016 г. са близо 9 млрд. лева. Ако не се облагат трудовите възнаграждения до 500 лв. в хазната ще се отвори дупка от около 1,7 млрд.лева, но пък тези пари ще влязат в потреблението.  Увеличението на ДДС от 20 % на 22 % ще акумулира около 1 млрд. лв. годишно, което ще покрие частично липсите в бюджетните приходи, а по-голямата част от останалите около 700 милиона може да се покрие от завишения данък върху доходите над 3000 лева.

Предложението за 22% ДДС е допълнено и от намаление – това на лекарствата, за които ДДС-то се предлага да е 10%.  Тази идея е подкрепена с мотива, че държавата дофинансира здравната каса и ДДС-то от лекарствата, които касата плаща (а те са близо 2 милиарда лева) на практика преминава от единия джоб на бюджета в другия. Ако се въведе намалената ставка, тя би трябвало да доведе до намаляване на цените на лекарствата, а от това ще се възползват най-уязвимите групи, които са и най-големите ползватели – децата и възрастните хора.

И двете предложения имат една цел – да се намалят цените на някои стоки и да увеличи и улесни потреблението.  При изключително ниското равнище на доходи на голям брой българи, и при положение, че данъчната администрация и законодателството са готови да поемат предизвикателството на диференцираните ставки, считаме, че е време за промяна, казват идеолозите на 22% ДДС. Сериозен довод е и това, че през последните години ножицата между масовите заплати и съдържанието на някои банковите сметки се отворила на повече от 180%, както и стандартът на живот. Затова и плоският данък вече не е достатъчно ефективен.

Намаляването на ДДС цели основно да падат цените на стоките. Това обаче никак не е сигурно, показва досегашният опит. Така например през 2008 г. беше премахнат акцизът на кафето, но това изобщо не доведе до намаляване на цената му.

 

 

 

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter