Колко да е данък „Добавена стойност“? В момента налогът е 20%, но дали да се намали, или точно обратното – да се увеличи? Този въпрос е перманентно на дневен ред, но се обсъжда особено активно в предизборните кампании.
На хората, за които икономическите науки се свеждат до събиране и изваждане покрай съотношението домашните „приходи-разходи“. ДДС-то се вижда най-отчетливо в комуналните сметки – ток, вода, телефон. Налогът обаче е включен в целия търговски оборот и се отразява пряко на цените на стоките и на цялата потребителска кошница. Намаляването му води до липси в хазната, които трябва да се компенсират от друго място. И това всъщност е съществената въпросителна.
Темата „ДДС“ влезе в обръщение отново покрай предложението на Реформаторския блок данъкът да се намали на 18%. „Освен че ще намали данъчното бреме с около 1 млрд. лв. годишно, предлаганата от Реформаторския блок и „Глас Народен“ мярка за намаляване на ДДС ще има комбиниран ефект, който ще се изрази в намаляване на цените, подобряване на финансовите резултати на фирмите и увеличаване на разполагаемия доход на потребителите“, смята икономистът Владимир Каролев. Според него тази стъпка ще увеличи вътрешното потребление и ще оживи производството. Но пък ще нарасне вносът, особено по отношение на нехранителните стоки, което автоматично означава паричните потоци да потекат по-интензивно зад граница.
Намаляването на ДДС на 18% се обсъжда още от 2008 г. Тогава с мярката се търсеше ефект за стопиране на летящите нагоре цени на горивата. Компенсирането на щетите в бюджета от намаляването на ДДС трябваше да стане от трите милиарда лева излишък в хазната. От 2009 г. до 2016 г. обаче бюджетът никога повече не е бил на плюс. През 2016 г. има излишък от 1,4 млрд. лева, но пък и неизвършени плащания. За 2017 г. е планиран 1,3 млрд. лева дефицит, а от ДДС според изчисленията в приетия бюджет би трябвало да влязат 230 млн.лева повече в хазната.
Точно на противоположно мнение са експерти, които предлагат ДДС да се увеличи с 2% и да стане 22%. Вдигането на налога се предлага да е свързано с цялостна промяна с данъчната политика и най-вече с премахването на плоския данък и замяната му с прогресивно подоходно облагане. Подкрепящите това становище държат на принципа: „Който потребява повече, повече ще плаща“. Това се отнася особено за скъпите стоки, като автомобилите, например. Идеята на прогресивното подоходно облагане е първите 500 лева да не се облагат.Това автоматично създава необлагаем минимум от 500 лева месечни доходи. От 501 до 2000 лв. данъкът да е 10%, от 2001 до 5 000 лв – 15%, а над 5 000 лв. – 20%. Това означава, че за личните месечни доходи до 2 999 лв. данъчната тежест намалява, за доходите от 3000 лв. остава 10% ,а за доходите над 3 001 лв. се увеличава плавно.
Приходите от ДДС за 2016 г. са близо 9 млрд. лева. Ако не се облагат трудовите възнаграждения до 500 лв. в хазната ще се отвори дупка от около 1,7 млрд.лева, но пък тези пари ще влязат в потреблението. Увеличението на ДДС от 20 % на 22 % ще акумулира около 1 млрд. лв. годишно, което ще покрие частично липсите в бюджетните приходи, а по-голямата част от останалите около 700 милиона може да се покрие от завишения данък върху доходите над 3000 лева.
Предложението за 22% ДДС е допълнено и от намаление – това на лекарствата, за които ДДС-то се предлага да е 10%. Тази идея е подкрепена с мотива, че държавата дофинансира здравната каса и ДДС-то от лекарствата, които касата плаща (а те са близо 2 милиарда лева) на практика преминава от единия джоб на бюджета в другия. Ако се въведе намалената ставка, тя би трябвало да доведе до намаляване на цените на лекарствата, а от това ще се възползват най-уязвимите групи, които са и най-големите ползватели – децата и възрастните хора.
И двете предложения имат една цел – да се намалят цените на някои стоки и да увеличи и улесни потреблението. При изключително ниското равнище на доходи на голям брой българи, и при положение, че данъчната администрация и законодателството са готови да поемат предизвикателството на диференцираните ставки, считаме, че е време за промяна, казват идеолозите на 22% ДДС. Сериозен довод е и това, че през последните години ножицата между масовите заплати и съдържанието на някои банковите сметки се отворила на повече от 180%, както и стандартът на живот. Затова и плоският данък вече не е достатъчно ефективен.
Намаляването на ДДС цели основно да падат цените на стоките. Това обаче никак не е сигурно, показва досегашният опит. Така например през 2008 г. беше премахнат акцизът на кафето, но това изобщо не доведе до намаляване на цената му.