Всяка политическа партия декларира намерения и когато идва на власт в България е с амбицията да направи реформа в съдебната система. Необходимостта не е продиктувана само от конкретната политическа ситуация в България, но има и по – дълбоки глобални измерения.

Да започнем от там, че съдебната система е един от стълбовете на демократичната държава. Съдебната власт, заедно с изпълнителната и законодателната власт образуват „светата троица“ на държавната власт. В теорията се казва, че при демокрацията трите власти трябва да се независими и взаимно да се контролират. От тук изначално идват проблемите – до къде и как да се простира контрола; какво означава да са независими и т.н. Съдебната власт по презумция е най-консервативна система в съвременното общество и в основата и са писани закони, създаващи права, задължения и наказания. Закони, които не са създадени от съдебната власт, а съдиите само ги прилагат.

В допълнение комуникацията между хората става все по-неясна и нееднозначна. Спорове и конфликти се пораждат и стават все по-многобройни, необичайни, трудно предвидими, явни или виртуални.

Изникват редица въпроси – трябва ли да отнасяме за решаване всеки възникнал спор пред съда и до каква степен съдебната система може да „поеме“ предизвикателствата на новото време? Ще може ли съдът да разглежда все по-голямото разнообразие и количество спорове? Могат ли съдиите да посрещнат лавината от спорове, насочили се към съда. Може ли обществото да осигури финансово независимостта на съда.

В същото време по ред причини (част от тях вътрешни за съдебната система, но по-голяма част привнесени от вън) общественият престиж на българския съд е на критично ниско равнище. Съдът се обвинява за какви ли не грехове, а в повечето случаи изкупува чужди грехове.

Все по-ясно се разбира, че изграждането на независим съд и правова държава не се постига само чрез промяна в законите. Част от този процес е структурна промяна на съдебната система, както и утвърждаване на водещата роля в тази система на съдиите и съдилищата. Друга важна част е – бъдещото развитие и утвърждаване на способите за Извънсъдебно разрешаване на спорове в различни области на обществения живот, което ще облекчи съда от огромната маса спорове, които сега се превръщат в съдебни дела. Все по-ясно се очертава и въпросът за особеното съдопроизводство – в сферата на медицината, устройството на територията, технологиите, науката и т.н. В тези области делата се решават въз основа на експертизите на т.н. вещи лица, при което съдията просто подпечатва чуждо становище като решение, поради липса на професионална компетентност.

Какво предлагаме:

1. Реформа във Висшия съдебен съвет /ВСС/:

• залагане на ясни параметри за гарантиране на прозрачната работа на ВСС в самоуправлението на съдебната система.
• прецизиране на избора на членовете /завишаване на квотата на съдиите и намаляване на политическата (парламентарна) квота/,
• регламентиране на разпределението на функциите, компетенциите и правомощията на ВСС, както и последици при неспазването им.

2. Органът по контрол – Инспекторатът да се отдели от ВСС и да стане напълно независим от структурата на съвета.

• да се завишат критериите към членовете – състава му да бъдат включени и лица, които не са магистрати (юристи с общопризнат правен опит и високо обществено положение).
• инспекторатът да се отчита освен пред BСС и пред Министерството на правосъдието за направените проверки за направени и какви резултати са постигнати.

3. Съдиите – независими, но не безконтролни.

• да се оптимизира броя и състава на съдилищата и съдиите в страната.
• да се доразвива и усъвършенства системата за отчитане действителната натовареност на съдилищата – не само брой дела, но сложност и характер на съдийския труд – да отпадне механично изчисляване на процесуални срокове, без да се държи сметка за качеството на съдебните актове и за удовлетвореността на гражданите и страните по делата.
• да се прецизира системата на кариерно развитие, акредитация, дисциплинарната дейност и оценката на работата на съдията, както и личностното им развитие.
• да се актуализира периодично и надграждащо обучението на съдиите с нови въпроси и важни теми от социално-икономическия живот на държавата.

4.  Прилагане на алтернативно решаване на споровете – АРС или способи за извънсъдебно разрешаване        на спорове. Трайна тенденция по света е съдът да се разтоварва от дела, като се „пренасят“ някои от        споровете към други способи за извънсъдебно решаване, каквито са арбитраж,    медиация,                        помирителни комисии, ранна неутрална оценка и т.н.

• да се предвиди законодателно някои видове спорове, да минават задължително през процедура по медиация, арбитраж или хибриден метод като медарб, помирение и др. преди да стигнат до съда;
• да се осигури държавна подкрепа на институции, които предоставят услуги за АРС;
• законово да се регламентира контрола върху дейността на такива структури за извънсъдебно решаване на спорове;

5. Да се въведе „особено“ съдопроизводство или създаване на органи за решаване на специфични                 спорове, например високи технологии, медицина, устройство на територията и т.н.   В тези области             изходът на делата в решаваща степен зависи от заключението на вещото лице. Това влиза в колизия с       принципа на правото на справедлив процес, тъй като в тези случаи функцията на съдията обикновено       се свежда до възпроизвеждане на заключението на експерта (т.н. вещо лице).