Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и  страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.

АНАЛИЗИ БГ

16. София и градската реклама – кой на кого трябва

Рекламата е неразделна и съществена част от нашия живот. Медиите са завладяни от нея и това е съвсем естествено, защото те се хранят от нея. Рекламата е модерния начин на тяхното съществуване. И на потребителя на тези медии рекламата се предлага в обилни количества, независимо дали той иска или не.

Рекламата в градското пространство обаче е нещо съвсем различно Ограниченията и точното регламентиране са задължителни, защото в градската среда рекламата е дори по-въздействаща. За разлика от медиите, къдета с дистанционното можеш да я изключиш, реклмата в града е пред очите ти и нахално и непрекъснато те приканя, независимо дали желаеш или не.

В началото на 2006 г. аз заварих невероятен хаос в градската реклама в София. Градът и основно неговия широк център, бе завладян от ситилайтове /малки тротоарни рекламни елементи/, билбордове, покривни реклами, бяха започнали да се появяват и първите т.н. мегабордове – огромни рекламни пана с площ 25-30 кв.м., обикновено решени като тристен.

Билбордовете бяха разнообразни по форма и дизайн, без индикация за собственик и основание за поставяне, немалко от тях и с лошо състояние на конструкцията.

Част от тези билбордове бяха поставени в зоната на кръстовища, в откровено нарушение на безопасността на движение и с ограничаване на видимостта и на шофьори и на пешеходци – ясен сигнал за това бе една знакова катастрофа на линейка в билборд на кръстовището на бул. Константин Величков и бул.Тодор Александров с трима тежко пострадали, между които и новородено бебе.

При първоначалните опити за въвеждане на ред се яви и първият, и може би най-сериозен проблем – повечето от фирмите, занимаващи се с реклама бяха или с близки връзки или в съсобственост с големи медийни компании. И всяко действие, което нарушаваше интереси в градската реклама, рефлектираше към Общината и в повечето случаи лично към мен, чрез негативни материали в медиите. Поради това реално битката за „почистване“ на София от рекламата можеше да започне след въвеждане на ясни правила – чрез норми, процедури и приети схеми за разположение на рекламните елементи на територията на София.

Първата и най-важна стъпка в тази посока бе създаването на нормативен документ, който регламентира преместваемите обекти и рекламата в Столична община с дългото наименование Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност /НПОРИМЕРД/, която бе приета през 2007 г., но влезе в сила 2009 г. поради обжалвания и съдебни дела. Едновременно с работата по Наредбата, в НАГ действахме и по стандартизиране на визията и конструкцията на рекламните елементи, както и регламентиране на местата за разполагането им.

Бе проведен архитектурен и дизайнерски конкурс за общински типови проекти на рекламни елементи, които да създадат Софийски стандарти. Разработиха се и схеми за разположение на билбордове на територията на цяла София, като на основата на тези схеми впоследствие се проведе търг-конкурс за отдаване под наем на общинските позиции. Търгът бе разделен на десет пакета, така че да не се създава монопол, и пазарът да се разпредели честно и разумно. След дълга процедура – от края на 2010 г. до средата на 2012 г. бяха определени участниците, спечелили търга. Още при изготвяне на тръжните документи, по молба на рекламните фирми, сроковете на договорите за наем се предвидиха не за 5, а за 10 години, тъй като фирмите трябваше да инвестират значителни средства в изцяло нови съоръжения съгласно общинските типови проекти.

Три проблема останаха да се решават в движение:

1. Премахването на десетките билбордове в центъра на града и по основните кръстовища.

Само на Орлов мост например имаше 8 билборда за премахване, а това бе една от най-печелившите локации.

2. Билбордовете в частни терени, наети с договор от частни физически и юридически лица.

Частноразположените билбордове деформираха пазара и създаваха недоволство в наемателите на общинските позиции, а такива съоръжения имаше стотици във всички квартали на София.

3. Рекламите по покривите на сградите.

В цяла София, но особено в центъра на София масово бяха разположени покривни реклами от най-различен вид, размер и начин на договаряне – там договорите се сключваха от етажните собствености.

Премахването на незаконните – след влизане в сила на схемите – билбордове костваше много усилия на НАГ.

Петър Диков: Започваме да глобяваме за незаконни билбордове след 15 ноември

Всяка фирма се стремеше да запази за максимален срок тези бордове, защото това ѝ носеше значителни приходи, практически без разходи, поради факта, че не плащаха такси. Имаше случаи, когато служителите от дирекция „Общински строителен контрол“ премахваха през деня билборд и на другата сутрин на същото място имаше нов. Поради тази причина бях разпоредил да се премахва не само съоръжението, а и фундамента му. Въпреки това тази борба продължи години наред.

За билбордовете в частни имоти с цел изравняване на финансовите условия с общинските, направих опит за формиране на такса към общината. По жалба на рекламни фирми и собственици, съдът отмени тази част от наредбата. Мотивите бяха, че общината няма право да изисква такса за обект в частна собственост. Доводите, че един рекламен елемент независимо, че е в частен терен, е с послание, предназначено за публична територия – улица, площад, кръстовище, не бяха приети и проблемът остана да виси – и си виси и до ден днешен.

Любопитен нюанс в борбата за ред в рекламата внесе БТК, която съгласно Закона за съобщенията бе задължена да осигури определен брой улични телефонни автомати. Телекомуникационната компания бе сключила договор с рекламна фирма, която за своя сметка изграждаше телефонни кабини – обаче с рекламна площ и разбира се на най-търговските места – без никакво съгласуване и разрешение от общината. Там борбата бе епична, включително с куриозния случай, при който премахнатата от Столичния инспекторат незаконна телефонна кабина с рекламен елемент в самия център на София, бе обявена от фирмата – собственик в жалба до полицията за открадната и още на същия ден бе монтирана нова.

Друг куриозен случай бе с магазин на голяма търговска верига в подлеза при Софийския университет. Малко след откриването на магазина, една сутрин осъмнахме с тотем – така се казва високият пилон, на който големи магазини и бензиностанции маркират с рекламна цел своите обекти – на който се въртеше огромна жълта торба. Появи се незаконно за една нощ, а го премахвахме със заповеди и процедури четири месеца. В този период обаче всички разбраха, че там има магазин…така че рекламата, въпреки че беше незаконна и че я премахнахме, явно си свърши работата…

Сега, от дистанцията на времето, си давам сметка, че въпреки неравната борба, успяхме да постигнем известно, може би не достатъчно, но все пак значително почистване на градската среда от реклама. И продължавам да съм убеден, че София няма нужда от градската реклама, рекламата има нужда от София – това многократно го повтарях на рекламните фирми при нашите спорове преди години…

Тази и следващата година изтичат десетгодишните договори на пакетите за билбордове и би трябвало да следват нови конкурси. Продължават да се чакат и другите конкурси – за велосипедите под наем, за ситилайтовете и т.н…

Борбата за чистотата на градската среда продължава…

Разгледайте личния блог на автора!  

*Афоризъм на Радой Ралин