Виното е един вечно съществуващ пазар. Той винаги се бори и не успява да се сбори с този на спиртните напитки и бирата, но ако си помислим, че образованието в областта на мениджмънта на вино съществува от 1976 г., цифрите говорят, че през 2015 г. има 15 000 души, които саположили изпит в този тръст. В България аз все още съм единственият човек притежател на диплома. Не казвам това с чувство на гордост, защото много искам да имам колеги, които да се занимават с винен маркетинг.

Българското вино в момента има страхотен шанс да се върне на международните пазари. Светът е много уморен от общите сортове като каберне совиньон и мерло, които могат да бъдат намерени навсякъде и вече много се оглеждат за така наречените местни, автохтонни сортове като българския мавруд, мелник или рубин, например. Българското вино в момента е много добро, имаме добри изби, винаги сме имали грамотни енолози – хората, които правят виното. Избите вече имат собствени лозя, знаят какво искат да направят с тях и се получава добре.

В момента сме във възход. Виненинят маркетинг е този който подкрепя адекватната изява на виното в България и в чужбина. Виненият маркетинг би могъл да се занимава с търговия, с чист маркетинг, с образование. Виненият маркенг бавно, капка по капка ще формира и една винена култура, тъй като образованият потребител бута напред производството и качва качеството на виното.

Ние полагаме огромни усилия при усвояването на тази професия. Много се учи, полагат се тежки изпити. Вземайки изпита за този тръст, ние трябва да знаем всичко за закона, историята, пазара, сортовете и вината във всяко кътче на планетата, Представете си, какъв труд се полага.

През последните 15 години има големи инвестиции в българското лозарстов и винарство, явно за собствениците на изби им трябва време да свикнат с това, че съществува професия – винен маркетинг Аз се дипломирах 2009 г. и си спомням, че още през 2005 – 2006 г. започнах да опипвам почвата за работа в България, но тогава се смееха на това, което правех. Обаче нещата се променят и става ясно, че който има адекватно присъствие в социалния и икономическия живот не само на държавата, но и извън нея, той би имал много по-добър шанс за дългосрочни продажби. Бавно става, но накрая се получава. Пример са австрийския винен маркетинг, чилийския, Нова Зеландия също. Но трябва да се подчертае, че тази дейност е подкрепяна и от държавата, от институциите.

Смятам, че виното трябва първо да се обича и после да се разбира. Преди 17 години имаше само две вносни вина и малко частни изби, а сега развитието в този сектор е 400-500% във винената култура, във вноса и в производството на български вина. За 15 години сме извървяли пътя, който някои държави минават за 20-25 години.

В момента България се бори да се върне на някои по-интересни пазари. Истината е, че малките изби трудно могат да се преборят на руския пазар. Благодарение на една адекватна кампания има интересни запитвания от американския пазар, проблемът е, че той е огромен, а добрите български изби са със много малък обем и не можем отговорим на исканията. Добър пазар са скандинавските страни, които не произвеждат вино и го внасят. Обикновено всяка страна изпива 50% от совето производство, така че българите могат да започнат да пият повече вино.

Източник: bloombergtv.bg

Интервю на Димитър Вучев (със съкращения)