Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.
АНАЛИЗИ БГ
1.Реконструкцията на Женският пазар – или как бе оперирана една язва в центъра на София
2. Кръстовището на телевизионната кула – дървета и автомобилни газове
3. Парк Възраждане – новият парк на София
4. Реконструкция на сградата на НАГ или как с хубавото бързо се свиква
5. Северната скоростна тангента – спорове, скандали и реализация
6. Трамвай „Безумие“ или защо няма трамвай до Студентски град
В края на миналия и началото на настоящия век София представляваше тъжна гледка – мръсотия, глутници бездомни кучета, разбити улици и тротоари – за съжаление и сега тези тротоари все още не са много променени – ръждясали павилиони и сергии…
Съществено допълнение към тази картина бяха фасадите на сградите центъра на града – олющени, с падащи мазилки, с опасни парапети на балконите, оплетени от жици на бързо развилите се през 90-те години кабелни оператори, със занемарена от много години поддръжка.
В комплексите проблемът на фасадите бе основно с масовото остъкляване на балконите – за този проблем десет години се опитвах и така и не успях да намеря начин да го реша. И до сега за съжаление не се е намерило подходящо решение. По онова време все още не беше тръгнала заразата с шарените изолации – другия голям проблем на фасадите. Собствениците на сградите дали поради липса на средства, дали поради липса на желание или от притеснение от дългите процедури по изработване и одобряване на проектите, въобще не се интересуваха от външния вид на собствеността си.
Още с постъпването си на работа в Столична община в началото на 2006 г. се заех в НАГ да подготвим спешни мерки за оправяне на фасадите поне в центъра – за разлика от тротоарите и уличните платна, този проблем безспорно е в ангажиментите на главния архитект. Бях убеден обаче, че решението не бива да е чрез принуда, глоби и наказания. Хората тогава и без това имаха куп други финансови проблеми и притеснения. Направихме проучване, за практиките по този въпрос в Западна Европа. Това проучване ни даде идея да използваме опита на Виена. Там градската управа дава възможност фирми да ремонтират, разбира се при съгласие на собствениците, фасади на частни сгради срещу разрешение в рамките на определено време за ползване за реклама на фасадните мрежи по скелето изградено при ремонта.
Тази виенска идея имах неблагоразумието да я споделя пред медиите и още на следващия ден бях обект на подигравки в някои от най-големите вестници Независимо от това продължихме да работим по идеята, направихме правила за начина, по който рекламните фирми да могат да реализират техни проекти в тази посока – времето, за което се разрешава да стои рекламата, начина на оформяне на договорите, вида на разрешенията, издавани от общината и т.н. и инициативата бе подета от частния сектор.
Тези вече отработени правила влязоха и в Наредбата за рекламата (НПОРИМЕРД) и съществуват там и до днес. Защо сега се ползват доста рядко, не мога да преценя. Рекламните фирми бързо установиха къде е техния интерес, етажните собствености също разбраха ползата от възможността за ремонт фасадата им без тяхно финансово участие, а ние се надявахме на добър ефект върху визуалната среда в града. И учудващо дори за нас в НАГ, процесът тръгна много бързо. Подготвиха се проекти за реновиране на фасади на десетки сгради, а в последствие те станаха стотици. Наистина интересът бе главно към сгради край големите булеварди в центъра и естествено най-вече по възлови кръстовища – там се насочи основно интересът на рекламодателите и съответно на рекламните фирми. Ефектът бе впечатляващ – за 4-5 години бяха реновирани фасадите на сградите на знакови градски пространства:
Петте кьошета, Попа, н Орлов мост, около НДК…
Там при пилоните имаше една ъглова сграда в емблематично безобразно състояние на олюпената тъмночервена мазилка…
Последваха много сгради по главните софийски булеварди, по бул. „Цариградско шосе“, по бул. „Витоша“, бул. „Хр. Ботев“, бул.“В.Левски“, бул. „Вл. Заимов“…
Не липсваха разбира се и куриозни случаи – една триетажна сграда на пл. „Македония“ бе получила разрешение за ремонт на фасадата срещу реклама. Докато се реновираше сградата, на скелето бе сложена реклама на шоколад с емблематичната крава Милка с характерните й лилави петна на бял фон. След шестте месеца разрешение за ремонта и съответно за рекламата, бе свалено платното и махнато скелето. И какво бе учудването ми, когато видях, че фасадата на сградата е изрисувана на лилави петна на бял фон…
Цяла сграда „Крава Милка“ в центъра на София
Веднага разпоредих проверка какъв проект сме одобрили – заедно с разрешението за реклама се одобряваше и проект на фасадата с цветово решение. Разбира се одобрения проект беше възстановяване на класическата фасада на сградата. На фирмата бе разпоредено да коригира цветовото решение, като не получи разрешение за удължаване на срока за реклама, което може би е била целта на това упражнение…
По схемата реклама върху скеле бяха реновирани и фасадите на редица държавни и общински сгради, както и сгради–паметници на културата.
В периода 2006 г. – 2015 г. по този начин бяха ремонтирани и обновени стотици сгради основно централната част на София.
За съжаление не така се случи с фасадите в периферията на София и най-вече в панелните комплекси. Там така и не се намери механизъм за овладяване и дисциплиниране на манията за остъкляване на балконите, а впоследствие и започналата по-късно топлоизолация на парче, превърнала много от панелните сгради в грозен пачуърк.
За тази самодейна енергоефективност съм отговарял много пъти на задавания ми въпрос „Защо се допуска това безобразие“. Обяснявах, че не намирам за нормално да преча на хората, които искат да намалят консумацията на енергия на жилищата си. Аз обаче си представях, че с цялостното саниране на сградите този болезнен за София въпрос ще може да се реши, но явно съм сбъркал… Иначе за санирането и напразните усилия то да бъде ефективно и успешно има една друга малка история ….
- Южната дъга – необходимата градска магистрала на София
- Кръстовището на бул. „Черни връх“ и Околовръстното – водопровод и бартер
- Софийският магистрален ринг – последната отсечка – Бъкстон-Люлин
- Софийският магистрален ринг – защо се бави последната отсечка – Бъкстон-Люлин
- Южната дъга – продължение… Ще има ли „Младост“ връзка с Околовръстния път
- Южната дъга – трета част – едно градоустройствено чудо
- Софийският околовръстен път – Запад шампионски срокове на проектиране и изпълнение
Разгледайте личния блог на автора!
Малки софийски интермедии
- Строителните разрешения – скъпи или много скъпи
- Преместваемите обекти – тенекии, кашони, далавера и още нещо…
- София и градската реклама – кой на кого трябва
- Лъвов мост – един възстановен паметник
Софийското метро – сагата продължава…
Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter
Предходни анализи в рубриката
