АРХ. ПЕТЪР ДИКОВ: #МалкиСофийскиИстории
23. Многострадалната софийска Централна минерална баня
Част първа – предисторията от праисторията до началото на третото хилядолетие


арх. Петър Диков

Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и  страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.

АНАЛИЗИ БГ

  1. Реконструкцията на Женският пазар – или как бе оперирана една язва в центъра на София
  2. Кръстовището на телевизионната кула – дървета и автомобилни газове
  3. Парк Възраждане – новият парк на София
  4. Реконструкция на сградата на НАГ или как с хубавото бързо се свиква
  5. Северната скоростна тангента – спорове, скандали и реализация
  6. Трамвай „Безумие“ или защо няма трамвай до Студентски град

Общоизвестно е, че София се е създала като селище благодарение на своя минерален извор. От хилядолетия историята и развитието на Сердика, Средец, София е било около минералната вода на сегашния площад „Бански“. На това място е имало римски терми в очертанията на крепостната стена на града, имало е манастир, в който през Първото българско царство са били донесени мощите на свети Иван Рилски, по време на турското робство е построена джамия. Легендата е, че архитектът е Коджа Мимар Синан – най-известният архитект на Османската империя. Построена е и турска баня.

След Освобождението едно от първите решения на Софийската Община да се реконструират старите минерални бани, за която цел се отделят 20% от първият заем, който Общината тегли през 1882 г.

През 1889 г. се обявява международен архитектурен конкурс, в който освен баня е заложено и проектирането на хотел. Този конкурс е спечелен от арх. Емил фон Фьорстер от Виена. Започва да се строи хотелът.

По-късно се отчита, че в София няма, а и без ж. п. линия няма и от къде да дойдат, достатъчно туристи и затова хотелът е спрян.

След изтичане на договора с арх. Фьорстер и спиране на строителството на хотела – върху  неговите основи през 1936 г. е построено зданието, в което сега се намира НАГ – с  ограничен конкурс се възлага на арх. Шамарджиев да изготви нов проект на основата на проекта на арх.Фьорстер.

През 1902 г. Столична Община възлага на парижкия архитект Евгений Берто нов проект, който също не се одобрява и е отхвърлен от специална комисия.

След тези три неуспешни опита, от които два конкурса – видимо  практиката да се обявяват архитектурни конкурси, а след това да се възлага задачата на друг проектант без конкурс, не е от сега – през  1903 г. идейният проект е възложен да се разработи от арх. Фридрих Грюнангер и арх. Петко Момчилов. Впоследствие строителството се извършва под ръководството на арх. Петко Момчилов и арх. Йордан Миланов. Сградата е с впечатляваща архитектура в т.н. неовизантийски стил. Строежът е завършен през 1913 г., когато Софийската община започва реално„да къпе софиянци“.

Панорама към просторния площад „Бански“, около 1916 г.
Освен познатата сграда на банята виждаме и два от престижните тогава софийски хотели – „Сплендид“ и „Берлин“

Едновременно се изгражда и Малката баня, която е пусната през 1908 г. Тя се е намирала на триъгълника между улиците „Екзарх Йосиф“, „Сердика“ и „Искър“ и е била предназначена за по-бедните софиянци. Там се е къпела безплатно и войската. На това място в момента са изградени чешмите за минерална вода.

По време на бомбардировките 1944 г. е било съборено южното крило на централната баня, както и Малката баня, а северното крило е силно увредено. След 1945 г. Централната баня е била възстановена, докато останките от Малката баня са разчистени.

Ще отворя една скоба. През 2007 г. веднага след приемането на България в Европейския съюз, трябваше да се предложи сграда, чиито макет да се разположи в „Парк Мини Европа“ в Брюксел. Тогава неясно защо това предложение мина през мен. Почти всички, до които се допитах, предложиха катедралата „Александър Невски“. Аз тогава бях против – сградата е по руски проект, с руско име и не дава точна представа за България като страна член на Европейския съюз. И предложих Централната Минерална баня – имахме  чертежи, детайли, фасади, обеми – необходимото  за бързо разработване на един добър макет. Всички в един глас се възпротивиха.

Как така баня ще представлява България…

Впоследствие стигнахме до единодушното решение за изработване на макет на комплекса Рилски манастир – прекрасна  идея – православна  църква – първата  в Мини Европа, средновековна крепост, възрожденска архитектура, всички проектирани и изпълнени от български майстори.

През 1955 година Централната минерална баня е била обявена за паметник на културата от местно значение, като е продължила да действа като хигиенна баня и балнеологичен център. Така е продължило до 1986 година, когато поради тежки проблеми с експлоатацията ѝ, сериозната амортизация на сградата и инженерните ѝ мрежи, банята е затворена за посетители с намерение да бъде реконструирана. След това до 1998 г. поради липса на средства сградата е занемарена, медните обшивки на покрива са разграбени, фасадните стени с декоративните фризове се разпадат, интериорите са опустошени, а в някои помещения се нанесли клошари.

През 1998 г. комплексът на банята е обявен за паметник на културата с национално значение и започват работи по възстановяването на сградата. Обявен е и архитектурен конкурс за реновиране на сградата, вече като Музей за история на София. Конкурсът е спечелен от колектив с ръководител арх. Станислав Константинов. Започва реализация на проекта, частично финансирана от програмата „Красива България“ и частично от общинския бюджет.

В проекта бе предвидено по голямата част от сградата – над  10 000 кв. м. да бъде за музей и там да се настани Музея за история на София, а в част от северното крило – около  3 500 кв. м. – да  се развие балнеолечебен център.

В това положение заварих проблема „Централна минерална баня“, когато в началото на 2006 г. станах главен архитект на София. Работата по музейната част в централното и южното крило на банята бе доста напреднала – бяха  вложени повече от 5 млн. лева и по твърдение на изпълнителите им оставаше работа не повече от година…

Разгледайте личния блог на автора!  

Софийският магистрален ринг

  1. Южната дъга – необходимата градска магистрала на София
  2. Кръстовището на бул. „Черни връх“ и Околовръстното – водопровод и бартер
  3. Софийският магистрален ринг – последната отсечка – Бъкстон-Люлин
  4. Софийският магистрален ринг – защо се бави последната отсечка – Бъкстон-Люлин
  5. Южната дъга – продължение… Ще има ли „Младост“ връзка с Околовръстния път
  6. Южната дъга – трета част – едно градоустройствено чудо
  7. Софийският околовръстен път – Запад шампионски срокове на проектиране и изпълнение

Малки софийски интермедии

  1. Строителните разрешения – скъпи или много скъпи
  2. Преместваемите обекти – тенекии, кашони, далавера и още нещо…
  3. София и градската реклама – кой на кого трябва
  4. Лъвов мост – един възстановен паметник
  5. Фасадите на София и кравата Милка

Софийското метро

  1. Софийското метро – част първа. Първи метродиаметър – историческият строеж
  2. Софийското метро – част втора. Втори метродиаметър – успехът на риска
  3. Софийското метро. Метростанция Сердика 2 – или как се пази археология
  4. Софийското метро. Трети метродиаметър – как „Спаси метрото“ спасяваше метрото…

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter