АРХ. ПЕТЪР ДИКОВ: #МалкиСофийскиИстории
29. Действащият Общ устройствен план на София – постижение или проблем
Част първа – когато градоустройство се работеше на парче, с частични подробни планове, решаващи отделни частни интереси


арх. Петър Диков

Устройственото планиране на Столицата от много отдавна се възприема като национален въпрос, а не като въпрос на местно самоуправление. Планът на София, изработен от проф. арх. Адолф Мусман, е приет през 1938 г. с Наредба-закон за одобрение на общия градоустройствен план (ОГП) на Голяма София. Към него са приети и цял пакет закони като Закона за приложение на ОГП на СГО (Софийска голяма община), Закона за Градоустройствен съвет при СГО, Закона за групиране и цялостно застрояване на парцелите в СГО и др. Този план през 1945 г. е изменен с Наредба-закон за изменение на ОГП на СГО (голяма София) и действащ става план, разработен от колектив с ръководител арх. Любен Тонев. Със Закон за одобрение и приложение на ОГП на гр. София през 1961 г. е влязъл в сила нов план, изготвен от колектив с ръководител арх. Любен Нейков. През 1998 г. се прие Закон за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на ОГП на София, с който бяха променени някои норми и правила, без да се променя графичната част от 1961г. В чл. 10, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон изрично е посочено, че „новият Общ устройствен план на Столична община (СО) се одобрява със закон, който съдържа и правила за прилагането на плана“, както и тригодишен срок за изработване на нов план, с опция за удължаване с две години.

Началото на работата по действащия Общ устройствен план на София бе стартирано на 13.01.1990 г. с решение на Столичния общински съвет по доклад на тогавашния главен архитект, арх. Митьо Виделов и започна с един конкурс, обявен в края на 1990 г. Нямам информация имало ли е друг такъв случай в градоустройствената история на България за разработване на ОГП с конкурс, но тогава времената бяха революционни и предполагаха революционни действия. До тогава са правени четири опита, планът „Нейков“ да бъде обновен, но и четирите са били неуспешни. При това с ръководители много изявени български градостроители, като арх. Стефан Стайнов, арх. Митьо Виделов, арх. Спиридон Ганев и арх. Белин Моллов. Тези неуспешни опити и то  при централизираната командно-административна система на социализма, многозначително говорят за сложността и комплицираността на Общия план на София.

Във въпросния конкурс участваха 29 колектива – практически  цялата градоустройствена гилдия на България по онова време

Отличени с първа премия и предложение да продължат работа бяха колективите на арх. Александър Найденов, арх. Иван Попов, арх. Любомир Панчев, арх. Петър Диков и арх. Славей Гълъбов.

При новоизбрания в края на 1991 г. кмет на София проф. Александър Янчулев и новия главен архитект Яким Петров, работата по ОУП бе замразена с мотив „преоценка на новите обстоятелства в устройственото планиране след възстановяване на частната собственост върху земята и в условията на демокрация и пазарна икономика.“ През 1994 г. обаче бе възложено разработването на „Специализирана методика за изработване на ОГП (Общ градоустройствен план) на София и територията на СГО“. Възлагането бе на НЦТРЖП (Национален център по териториално развитие и жилищна политика) и Методиката бе разработена от колектив, ръководен от мен. Методиката бе приета с препоръки и забележки през юни 1995 г., като основната препоръка бе приоритетно да се разработи Закон за изработване и приемане на ОГП София.

 В края на 1995 г. кмет на София стана Стефан Софиянски, а от 01.01.1996 г. главен архитект Стоян Янев. Архитект Янев стартира работата по изготвяне на закона и новия ОГП на София, като за основен изпълнител бе определено общинското предприятие „Софпроект – ОГП“ с директор инж. Петър Терзиев, а функцията на основен организатор бе възложена на икономист Людмил Михайлович. Като консултанти в работата бяхме привлечени арх. Славей Гълъбов, арх. Митьо Виделов и аз. Екипът, който разработваше Общия устройствен план бе съставен от близо 300 специалисти, като всички бяха едни от най-изявените експерти в своята област в България.

Паралелно с работата по нов Общ устройствен план, като временно решение в условията на абсолютно неадекватен на политическата и икономическата ситуация към ония момент и многократно нарушаван през годините действащ ОГП от 1961 г., бе разработен Правилник за прилагане на Закона за одобряване и приложение на Общия градоустройствен план на София, който бе приет от Министерски съвет на 09.10.2002 г. В този Правилник бе регламентирано ново зониране с нови наименования и параметри на устройствените зони и техните показатели, като това зониране се запази почти изцяло и в новия ОУП. Основен проблем обаче по това време бе не само липсата на адекватен действащ Общ градоустройствен план, но и вече неактуалните подробни устройствени планове, разработени и влезли в сила в условията на „общонародна“ собственост върху земята, както и липсата на правила за цялостното им обновяване в новата икономическа и политическа ситуация. Това доведе до положение, в което градоустройство се работеше на парче, с частични подробни планове, решаващи отделни частни интереси. Така бе отнето на практика възможността за защита на публичния интерес, не че Общината и държавата по това време кой знае колко  желаеха да го защитават. Частната собственост върху земята от пренебрегвана и потискана до 1990 г., стана фаворизирана и единствено важна.

В тази ситуация, в началото на 2006 година заех позицията на главен архитект на Столична община

Проектът за ОУП бе завършен, вече бе внесен и чакаше в Министерски съвет от средата на 2005 година, с предложение за внасяне в Народното събрание. Междувременно на 25 юни 2005 г. бяха минали избори, Народното събрание бе друго, министър-председателят бе друг и състава на министерския съвет бе различен.

Следва обаче дебело да подчертая, че „Софпроект – ОГП“, под ръководството на инж. Петър Терзиев, бе свършил огромна по обем и качествена по съдържание работа и проектът за нов Общ устройствен план бе на високо професионално ниво. Необходимо е също да се отчете и много съществения организационен принос на арх. Стоян Янев – предишния главен архитект. Аз самият в последните две години от работата по ОУП бях напуснал екипа като консултант, поради някои професионални различия с ръководството на проекта.

Веднага с постъпването си в Общината предприех действия за изтегляне на документацията и нейното обновяване – без  да се променя проекта за ОУП, за да бъде отново внесена в министерския съвет.

Трябва обаче да отбележа факта, че по време на конкурса за главен архитект протестиращи НПО даваха на кандидатите декларации за бъдещи ангажименти към дейността им

В тях повечето от нещата бяха разумни и основателни с оглед практиката на администрацията до тогава. Един от ангажиментите  бе, че трябва работата по ОУП на София да започне от начало. Аз бях единствения от кандидатите, които подписа декларацията без тази точка. Основавайки се на целия ми професионален, проектантски и административен, опит до тогава, държах да работя с актуален, одобрен и действащ Общ устройствен план. И още в началото на работата ми в Общината заявих, че ако до края на 2006 година София няма приет ОУП, ще си подам оставката. Действащият Общ устройствен план от една страна защитава гражданите и бизнеса от чиновнически произвол, от друга страна обаче защитава и администрацията от натиск – икономически  и политически – за  извършване на непрофесионални и нередни действия.

 

Както се казва само законът дава свобода…

Прочетете всичките #МалкиСофийскиИстории в личния блог на автора

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter