Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и  страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.

АНАЛИЗИ БГ

3. Парк Възраждане – новият парк на София

Парк “Възраждане” вече го има…първият нов парк в София от 40 години. И след 5-6 години ще стане истински – дървета ще израстнат с достатъчно развити и видими корони, ще пазят сянка и ще създават красота.

Тази територия е със странна съдба в съвременното развитие на София. Планирана е като челна (тупикова) гара близо до центъра на София – каквато бе и отдавна несъществуващата гара Перловец – решение много модерно на Запад в края на 19-ти и началото на 20-ти век за обслужване с железница на центровете на големите градове. За съжаление – или за радост – в София тази схема никога не е проработила истински. По спомени на мой колега, арх. Веселин Ненов, изключителен специалист по градска комуникация, отдавна покойник, в неговите ученически години в края на тридесетте години на миналия век, тогавашната гара Сердика освен за доставка на стоки – главно строителни материали; циментовите силози работеха до деветдесетте години и още стоят до ул. Йоаким Кърчовски – се е използвала и за депо на излезли от употреба стари пътнически вагони, които пък били “работното място” на “последния ешалон” софийски проститутки.

Неяснотата на собствеността (общинска, държавна, на предприятия), трудната транспортна достъпност на терена – при наличието на моста на “Опълченска” над ж.п. линията – са били вероятно причините да остане толкова дълго този терен запуснат и неизползваем. След промените деветдесетте години, апетити към този терен се явиха и те се усилваха се с всяка година. Втората половина на деветдесетте вездесъщите “Софийски имоти” – структурата, която ограби в този период вандалски София – започна да придобива усилено собственост. Понякога бяха достатъчни само скици и констативни актове – такъв беше случаят със спорни 14 декара площ с БДЖ, за които се водиха след това дълги години дела.

Едновременно с това вървяли преговори и с потенциални купувачи на тези терени и то за значителни суми. Такъв потенциален купувач е била фирма от страна от Близкия Изток, с която е договаряна продажба на сто декара в карето на бул.“Скобелев”, “ул.Партений Нишавски“, ул.“Българска морава“ и ул. “Добруджански край“.

Градска легенда от онова време твърдеше, че тази фирма свързала ултимативно въпросът за покупката с възможността за директен достъп до терена от бул.”Скобелев” и затова бил съборен мостът.

В плячкосването на терените на София обаче се бяха включили и други играчи. Бивше авторемонтно стопанство, намиращо се на ъгъла на ул. “Партений Нишавски“ и ул.“Българска морава“ е било придобито по линия на приватизацията от частно дружество – “Сигма ремонт”. Авторемонтното стопанство е било собственик само на сградите, но дружеството-приватизатор, регистрирано на Сейшелите, с констативен нотариален акт, създаден от услужлив нотариус въз основа на устава на фирмата (??) бе станало “собственик” на този от терен. Със “Сигма ремонт” другия претендент за собствеността „Софийски имоти“, води дългогодишни дела, които бяха спечелени от общинското дружество чак през 2017 година – все пак в случая Софийски имоти защитаваше интересите на Столична община.

И така, в общия план от 2006 г. теренът бе отреден за спорт и атракции. Трудно за преглъщане, но с надежди за промяна. При преработката на плана през 2009 г., за спорт остана само стадиона и залата. По-голямата част от терена бе предназначена за парк, а по уговорка с Министерство на правосъдието една част от терена, непосредствено прилежаща към бул. “Скобелев” бе предвидена за Софийски районен и Софийски градски съд  – решение, което намирах за неподходящо, но тогава имаше спешна нужда от нов терен за тези съдилища. Впоследствие районния съд получи терена и сградите на ГУСВ на бул. “Цар Борис III” и започнахме разработване на Подробен устройствен план, който предвиждаше целия квартал за парк, а игрището и съществуващата тренировъчна зала – за развитие на спортен комплекс.

Междувременно спорът със “Сигма ремонт” продължаваше. Очевидно фирмата имаше сериозни намерения да “осребри” този “златен” терен. Слухът беше, че хонорарът на адвокатската кантора, която водеше делата бил… половината спорен терен… Сериозна мотивация за адвокатите…

Подробният план бе обявен 2012 г. месец май. Случайно или не, за плана въпреки, че бе обявен в “Държавен вестник”, районната администрация бе уведомила със специално писмо “Сигма ремонт”. И отново случайно или не от “Сигма ремонт” два дни по-късно си бяха извадили констативен нотариален акт.

За да има възможно най-малко пречки при реализирането на парка в цялостния му вид и да не допуснем отново обжалвания от “Сигма ремонт”, този път заради сградите или по-скоро остатъците от сгради, които бяха действително тяхна собственост, предприехме действия за премахване им. Със заповед на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ на НАГ арх. Вл. Калинов бе предписано тези остатъци от бивши постройки да се премахнат като опасни. По тази заповед се водеха почти година дела, тъй като “Сигма ремонт” я оспори в съда.

В момента в който заповедта влезе в сила след окончателното спечелване на делото от общината, разпоредих да бъде изпълнена. Влизането на техниката стана възможно едва след намесата на полицията и въпросните остатъци от постройки бяха премахнати.

В същото време в квартала от „доброжелатели“ се разнасяха слухове – ще строят МОЛ, ще леят пак бетон, това няма да е парк, пак ни лъжат. Какво да кажем –  каквото и да е, все ще ни обвинят, че искаме да преметнем гражданите.

Но ние работехме усилено да се случи наистина парка. А това значеше не само да се довършат устройствените процедури, а и да се реши от къде да се намерят пари. Не много, но не и малко.

Благодарение на отзивчивостта на г-жа Данкинова, която като директор на фонд “Флаг” управляваше програма “Джесика” за София, успяхме да разработим обектите “Парк Възраждане” и “Спортен комплекс Възраждане” за финансиране от програмата. Със сериозно участие в организацията се включиха и тогавашните директори на “Софийски имоти” и “Спортна София”, които на практика трябваше да са бенефициенти на заемите по “Джесика”. Те изработиха бизнес плановете и обосновката за кредитите, които бяха одобрени от програмата и от “Райфайзен банк” – обслужващата банка на Джесика.

И във финала двата обекта – паркът и спортния комплекс бяха построени. Процедурите отнеха 10 години от пролетта на 2006 г. до пролетта на 2016 г.

Довършването на целия замисъл на парк Възраждане се случи чак през 2020 година с изграждането на комплекса басейни. Идеята предложих още 2010 година, понеже в района има два сондажа с минерална вода с качествата на водата на Централната Софийска минерална баня. Реализацията обаче закъсна заради проточилите се дела със „Сигма ремонт“.

Справка вестник „24 часа“ от 14.07.2010 г.:

“Имаме идея в паpка да има и откpит баcейн. Това ще cтане, ако cъдът cе пpоизнеcе в полза на общината, тъй като в cпоpния теpен има минеpален сондаж. Тpябва да cе пpовеpи дали cондажът може да cе възcтанови, за да напpавим там нова гpадcка къпалня. Убеден cъм, че cъдебното pешение ще е положително, защото теpенът безcпоpно е общинcки”, вяpва Диков.

Копирано от https://www.24chasa.bg/Article/543938 © www.24chasa.bg

Сега софиянци имат нов парк – първият от 40 години. А кварталът – нов и модерен спортен комплекс. И то без софийският данъкоплатец да даде и един лев…

Помни ли някой какво беше?

Разгледайте личния блог на автора!