Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и  страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.

АНАЛИЗИ БГ

По време на процедурите по одобряване на ЗУЗСО и ОУП през 2006 г. се проведоха доста срещи с неправителствени и граждански организации, които имаха критики и бележки към плана за неотразени зелени площи, за някои от зоните и техните показатели, за транспортната система и т.н. Част от тези бележки имаха основание, но тогава аз твърдо отстоявах тезата, че протакането на приемането на закона и ОУП ще доведе до продължаване на порочната практика на частични изменения и възможности за чиновнически произвол, както и за натиск върху администрацията и то в неясен времеви период.

Обаче именно поради тези критики и бележки – с голяма част от тях бях съгласен и аз – в ЗУЗСО включихме изискване в срок от шест месеца от влизане в сила на Закона, СОС да приеме решение, а Столична община след това максимално бързо да подготви, процедура и внесе в Министерски съвет изменение на ОУП, в което да се отразят препоръките по отношение на зелената система, подобряване на транспортно-комуникационната система, разширяване на гробищните паркове, терените за депа и съоръжения за третиране на отпадъци – тогава бяхме в разгара на кризата с боклука – и преструктурирането на жилищните комплекси.

Това изменение се направи с много активното участие на гражданите и НПО, с бурни обсъждания във всички 24 района на Столична община и бе прието от Общинският съвет и одобрено от Министерският съвет, точно в указания в закона срок.

С това изменение се подобри комуникационната система, определиха се нови значителни по брой и размер зелени площи със статут на защита, промениха се зоните в посока намаляване на параметрите на много територии, предвидиха се терени за нови гробищни паркове и т.н…

Изменението на ОУП бе одобрено от Министерски съвет на 16.12.2009 г.

Какво не се извърши съгласно Закона:

1. Не бе изготвена рамкова програма за прилагане на Общия устройствен план. Основната причина бе, че за това се изискват финансови разчети за дългосрочно планиране. През 2007 година в НАГ бе изготвена Програма за развитие на транспортните и инженерните системи в Столичната община за периода 2007 – 2013 година с подробни анализи за проектна готовност и разчети за срокове и необходими средства за проектиране и строителство… Зам. кметът по инвестиции и строителство заяви, че тези въпроси са в неговия ресор и Програма остана без последствия…През 2012 – 2013 г. бе разработен Общински план за развитие на Столична община за периода 2014 – 2020 г., изготвен от „Софпроект – ОГП“ по възлагане на НАГ. Този план също остана само като документ, без да се приложи чрез годишните бюджети на Общината.

2. Не бе изпълнено изцяло предписанието на параграф 5 от ЗУЗСО за съставяне на актове за публична държавна и публична общинска собственост на парковете, градините и другите зелени площи за широко обществено ползване.

3. Не се извърши и изискваната в параграф 6 проверка на актовете, с които е възстановена собствеността на имоти върху озеленени площи, публична собственост.

Има много критики на ОУП по отношение на показателите на зоните, които според някои предпоставят презастрояването. Интересното е, че не е направена нито една реална стъпка към корекция на тези показатели. Всъщност има една – показателите на Кинт за зона Жс – жилищна зона със средноетажно застрояване с изменението на ЗУЗСО от 2017 г. не се намалиха, а се увеличиха от 2,3 на 2,5. Както и показателите за болници – те се увеличиха от Кинт 1.2 на 3.0…

все с цел намаляване на презастрояването…

Въпреки, че по отношение на показателите многократно съм изказвал становище, че законът не ги обявява за задължителни, а за максимални, а в градоустройството има и понятие „целесъобразност“, което дава механизми за недопускане на тези максимални стойности. Този „недостатък“ би могъл да се коригира с една проста корекция на параметрите на зоните, но този път наистина с намаление….

Що се отнася до общата структура, зонирането, системата на градската комуникация и развитието на републиканската пътна мрежа в ОУП, според мен Общия план е актуален и добре балансиран и днес.

Благодарение на рестрикциите на ОУП и на ЗУЗСО, извънселищната територия и земеделските земи на Столична община се опази от хаотичното застрояване, допуснато около редица други градове в България.

При всички критики към въздействието на ОУП върху съществуващите жилищни комплекси, следва да отбележа, че през ЗУЗСО се измениха чл.22 ал.4 и ал.5, които силно ограничиха частичните планове и параметрите в комплексите.

Специално по отношение на транспортно-комуникационната система, основният проблем е, а това е и основен проблем изобщо в развитието на София, че не се изградиха основни, предвидени в ОУП трасета. Планът предлага модерната днес схема на опорни тангентни трасета, които да променят развилата се през последните осемдесет години радиална схема и да извадят паразитното движение от центъра, както и да улеснят кореспонденциите между отделните градски части. С изключение на „големите“ тангентни трасета – Северна скоростна тангента, западната част на Околовръстния път и Южната дъга на Околовръстния път.

Софийският магистрален ринг

7. Южната дъга – необходимата градска магистрала на София
8. Кръстовището на бул. „Черни връх“ и Околовръстното – водопровод и бартер
9. Софийският магистрален ринг – последната отсечка – Бъкстон-Люлин
10. Софийският магистрален ринг – защо се бави последната отсечка – Бъкстон-Люлин
11. Южната дъга – продължение… Ще има ли „Младост“ връзка с Околовръстния път
12. Южната дъга – трета част – едно градоустройствено чудо
13. Софийският околовръстен път – Запад шампионски срокове на проектиране и изпълнение

Планът на последната отсечка на Южната дъга – Младост – Магистрала Тракия, одобрен от СОС, по мой доклад, една седмица преди да напусна бе завърши скоро.

Иначе вътре в града се изградиха съвсем малки и несвързани помежду си тангентни отсечки.

Все още не е започнала реализацията на „най-важната“ улица на София, както я определих още 2006 г. – бул. „Тодор Каблешков“ – бул. „Г.М.Димитров“ от бул. „Цар Борис III“ до бул. „Цариградско шосе“.

Все още няма и намек за изграждане на районната артерия, свързваща „Малинова долина“, „Кръстова вада“ и „Манастирски ливади“ успоредно на Южната дъга.

Все още не е започната т.н. Източна тангента от Северна скоростна тангента до бул. „Цариградско шосе“, не е започнато дори градоустройствено проектиране на западната тангента от Овча Купел през Люлин и Надежда до Ломско шосе.

Общият устройствен план и ЗУЗСО реши много елегантно и проблемът с резервите за развитие на града. С обособяването на т.н. „зони за далекоперспективно развитие“ се определиха територии за разширяване на градската зона, като за да не товарят прекомерно общинския бюджет, се заложи задължение за финансиране и изграждане на инфраструктурата от съответния заинтересован собственик/инвеститор. Изключително рисково точно от гледна точка на общинските финанси е, когато се допуска прекомерно разширяване на урбанизираните територии. Само че тази опция с далекоперспективните територии и ангажиментите на желаещите да строят в тях е до 2025 година, т.е. до след три години…а после…

В ОУП са предвидени значителни разширения в т.н. „Северен град“, които не се продължиха в подробни устройствени разработки. В комуникационно отношение на това северно развитие са предвидени редица нови връзки. Този северен град след затварянето на най-голямата до скоро Софийска язва – Металургичен комбинат Кремиковци, за което има принос и ОУП, получи много сериозни перспективи за развитие.

С всички тези разсъждения се опитвам да покажа, че действащия Общ устройствен план носи вероятно своите негативи, но положителните му качества са много, много повече. И тези, които немотивирано и некомпетентно го критикуват, а някои се опитват да го отричат, нека си дадат сметка за рисковете, които носи това поведение за бъдещето на града ни…

Когато се критикува и отрича нещо, е задължително да се предложи какво точно трябва да го замени и защо…

Иначе попадаме в ситуацията на народната мъдрост, която казва, че когато вървим нанякъде, но не знаем къде точно искаме да отидем, задължително попадаме на място, на което категорично не желаем да бъдем…

29. Действащият Общ устройствен план на София – постижение или проблем
Част първа – когато градоустройство се работеше на парче, с частични подробни планове, решаващи отделни частни интереси

30. Действащия Общ устройствен план на София – постижение или проблем
Част втора – Законът за устройство и застрояване на Столичната община – къде сполучи и къде беше отстранена защитата на обществения интерес

Прочетете всичките #МалкиСофийскиИстории в личния блог на автора