Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и  страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.

АНАЛИЗИ БГ

След началото на промяната през 1989 г. едно от най-радикалните и значими събития бе възстановяването на собствеността върху земята – земеделска и урбанизирана. Това доведе до разтърсващи обществото икономически, социални, законови и организационни изменения.

В урбанизираните територии реституцията на национализирани градски имоти и най-вече възстановяването на собствеността на „земеделски“ земи в границите на градовете и курортите, на практика обезсмисли цялата действаща до тогава правна и нормативна система, както и възможността за прилагането на наличните градоустройствените планове. Това постави под въпрос управлението на процесите и най-вече на практика приключи с възможността да се отчитат чрез устройствено планиране интересите на обществото.

В същото време това масово възстановяване на собственост отпуши и ускори до непознати размери частната инициатива в строителството. Жадните за нормален пазар хора, десетки години принуждавани от държавата да закупуват конфекцията панелни жилища и да живеят в социалистически жилищни комплекси – спални, при  отсъствието до тогава на нормално предлагане на жилища и други недвижими имоти, купуваха всичко, което излезе на пазара – освен това то не беше униформено, сиво и панелно.

След първоначалната еуфория от свободния пазар обаче, започна да се зарежда сериозно напрежение

Особено в териториите с комплексно застрояване. В резултат на странното, нелогично, но законно възстановяване на собствеността на „земеделска“ земя в изградени градски зони – тук  добавям и реституцията на „земеделски“ земи в нашите курорти – започна  масово строителство във вътрешно квартални пространства, върху изградени детски и спортни площадки, върху терени, отредени за училища и детски градини, които не са били реализирани през социализма.

Жителите на тези комплекси, първоначално преките съседи на новите строежи, а после и всички живеещи, масово започнаха да протестират срещу такъв начин на застрояване. И понеже всички градоустройствени процедури се провеждаха като „частични изменения“, при обжалване в съд делата се печелеха от собствениците на земята и предприемачите. Съдът съвсем законно отсъждаше в тяхна полза, защото оспорването на частичен устройствен план не може да се мотивира с публичен интерес – спорът се разглежда като частно-правен между различни собственици.

Една от големите заблуди по онова време…

Тя се употребяваше главно по политически причини – бе, че вътрешно кварталните пространства са отредени за зелени площи.

Устройствените планове на комплексите от времето на социализма отреждаха по правило регулационно цял квартал за „ОЖС“ – обществено и жилищно строителство.

По времето на „общонародната“ собственост никой не е намирал за необходимо да се отделят части от квартала за озеленяване – то е било включено като част от изпълнението на проектите на жилищните блокове. И именно този факт реално и независимо от всичките ни усилия и желания, не даваше възможност за правна защита на зелените площи във вътрешно кварталните пространства на комплексите.

Единственият начин за защита на общия интерес на гражданите за опазване на зелени площи, спортни и детски площадки, реализирани градини и озеленяване във вътрешно кварталните пространства бе чрез цялостни планове на големи градоустройствени структури. Само по този начин – чрез градоустройствено обособяване на урегулирани поземлени имоти с отреждане „за озеленяване“, можеше не само да се опази, но и да се защити съгласно закона и дългосрочно във времето зелената система на жилищните комплекси.

Именно поради тази причина в НАГ още през 2006 г. изготвихме дългосрочна програма за изработване на цялостни устройствени планове, като се започне от териториите с най-остри проблеми – жилищните комплекси.

На първо място разбира се бе Младост

В този жилищен комплекс се беше развихрило значително ново строителство на възстановени като собственост „земеделски“ земи, което градоустройствено се осигуряваше със частични изменения на подробните устройствени планове.

Подобни напрежения, макар и в по-малки мащаби имаше в ж.к. „Дианабад“, ж.к. „Борово“, ж.к. „Белите брези“, ж.к. „Изток“ и още къде ли не.

През 2006 г. всяка седмица ходихме с кмета Борисов да гасим пожари

Навсякъде избухваха протести на място, непрекъснато са срещахме с протестиращи граждани и полагахме усилия да върнем нещата за нови решения.

Заложените мини бяха много, особено в паркове, градини и изградени зелени площи. Първата важна и решителна крачка посока на ограничаване на строителството в зелени площи и вътрешно квартални пространства бе приемането от Народното събрание на 21.12.2006 г. на Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО) и новия Общ устройствен план (ОУП) на София.

С параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби се постанови, че

„…влезлите в сила или одобрени до влизане в сила на този закон подробни устройствени планове за територията на Столичната община запазват действието си, ако не противоречат на разпоредбите на този закон, на предвижданията на ОУП и на правилата и нормативите за неговото прилагане“.

При противоречие на подробните планове със Закона и ОУП, тези планове се изменят или се изготвят нови по общия ред на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Това блокира стотици частични изменения, които с ОУП бяха предвидени за зелени площи и паркове. Включително се спряха и издадените по частични изменения визи, като се оставиха валидни само строителните разрешения.

В съответствие с изискванията на ЗУЗСО започнахме да разработваме цялостни планове – на Младост I, I-A, II, III и IV, Дианабад, Борово, Люлин, Обеля, Надежда, Връбница, Дружба…..

На практика всички комплекси получиха цялостни планове, с грижа за изграденото и опазване на зелените площи, но и с респект към собствеността – където бе възможно и не накърняваше обществения интерес, се даваше статут за строителство.

Стотици декари с възстановена „земеделска“ земя бе предвидена за зелени площи, обособени във вътрешно кварталните и паркови пространства…

 Истинска защита, по конституция и закон, съгласно влязъл в сила подробен план

За съжаление нито един квадратен метър от тези имоти не бе отчужден, както би следвало, за да се защити както публичния интерес, така и интересите на гражданите.

Всички – и политици, и граждански сдружения, и медии, се бореха напористо срещу застрояването на вътрешно квартални пространства, унищожаването на детски и спортни площадки, за осигуряване на нови детски градини и училища, но никой не се обади да попита защо не се предвиждат средства за отчуждаване, за да се случат тези неща съгласно конституцията, закона и плана. Даже напротив – развихриха се протести срещу застрояването в урегулирани поземлени имоти съгласно влезли в сила планове.

А общината вместо да отчуждава предвидените за озеленяване имоти, се втурна да заменя определените за застрояване с общински, за да „спасява зеленината“…

С това се постигнаха два ефекта и двата негативни

Първо се обезсмислиха цялостните подробни устройствени планове като стабилна основа за градоустройствено развитие и защита едновременно и на обществения интерес и на правото на собственост и второ се заложи бомба със закъснител, която може да взриви защитата на терените, предвидени с тези планове за озеленяване.

Времето на този закъснител се скъси рязко с приемането на Решение на Конституционния съд от 15.10.2020 г., с което се обяви за противоконституционен 15 годишния срок за отчуждаване на предвидени за зелени площи имоти.

Сега собствениците на стотиците декари възстановени „земеделски“ земи, предвидени за публични зелени площи, може съвсем законно да поискат промяна на плановете, за да строят…и вероятно ще го направят…

Освен това вече има и протести, които оспорват предвидени в ОУП градски паркове…

ГРОЗДОВЕТЕ НА ГНЕВА: 35. Паркове, протести, права…

Впрочем ще повторя, че е необясним правен абсурд повече от година и половина в закон да фигурират текстове, оцветени с червено и придружени с обяснение, че са обявени за противоконституционни…

Иначе всички сме за демокрацията, за пазарното стопанство, за защитата на частната собственост, особено ако е наша… и разбира се против презастрояването.

На схемата е показано кои територии в София са с цялостни планове за регулация и застрояване, изработени, процедирани и влезли в сила в периода 2006 г. – 2016 г.

Към днешния ден си задавам въпроса „и какво от това…“

Прочетете всичките #МалкиСофийскиИстории в личния блог на автора