АРХ. ПЕТЪР ДИКОВ: #МалкиСофийскиИстории
7. Южната дъга – необходимата градска магистрала на София
Първа част – Бояна-Симеоново: ще стане, няма да стане...


арх. Петър Диков

Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и  страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.

АНАЛИЗИ БГ

7. Южната дъга – необходимата градска магистрала на София. Първа част – Бояна-Симеоново: ще стане, няма да стане…

В момента, в който постъпих в Столична община, получих от кмета Борисов две основни задачи:

Витошка да стане пешеходна зона

Кметът беше вече разпоредил да се спре автомобилното движение по нея.

Бойко Борисов очакваше и да осигуря подкрепа – градоустройствена  и огранизационна – за  стартиране изграждането на т.н.

“Южна дъга” от Софийския околовръстен път СОП  

Два месеца преди това Борисов като кмет на Столична община и Гагаузов, тогавашен министър на регионалното развитие и блогоустройството, бяха подписали споразумение за изграждане на отсечката от СОП между Бояна и Симеоново, като инвеститор е държавата чрез Агенция Пътна Инфраструктура (АПИ). По онова време южната част от Околовръстния път бе двулентово шосе, отводнено с канавки, цялото в дупки и кръпки и преминаването по него бе цяло мъчение.

Строителството бе започнало по проект, изготвен от Столична община няколко години преди това. В проекта се забелязваха доста слабости, особено при решението на двете основни кръстовища на две нива – на  “Черни връх” и на “Симеоновско шосе”. На кръстовището с булевард “Черни връх” бе предвидено околовръстния път да се изгради на ниво терен, а “Черни връх” с една рампа от север по наклона на терена от почти 800 метра да премине на горно ниво. Причината бе гравитачния водопровод, който съществуваше и пресичаше околовръстния път по диагонал от север на юг. Тази рампа бе причината от двете ѝ страни да се предвидят еднопосочни локали с ширина 6 метра, които да обслужват прилежащите терени. Сагата с това кръстовище ще опиша в отделен текст.

На кръстовището със “Симеоновско шосе” се предвиждаше околовръстния път да премине в естакада, а улицата да се реши на ниво терен с кръстовище за развръзките.

Строителството на това съоръжение бе вече започнато и се изливаха фундаментите на подпорните стени. Това бе причината за невъзможността за промени и за съжаление то се реализира в първоначалния си вид и в момента е едно от най-задръстените кръстовища в София.

Задачата бе усложнена и от факта, че в тази отсечка през последните десетина години се бяха появили доста законни, полузаконни и незаконни обекти

Другият сериозен проблем бе с инфраструктурата и най-вече  значителното количество незаконна, която съществуваше там, както и необходимостта от изграждане на много голям обем нова инфраструктура. Особено сложно бе положението с канализацията, както и с провеждането на водата от деретата от Витоша под пътя на север. Недоброто почистване на един от тези водостоци и липсата на предвидени съоръжения за задържане на твърдия отток по дерето, доведе след построяването на отсечката  до запушването му при един проливен дъжд и наводняване на северното платно на пътя. Дълго време след това снимката на човек с кану, плуващо по новата отсечка  бе повод за шеги и подигравки. След реконструкцията и почистването на дерето проблемът се реши – вече 14 години всичко е наред, но майтапът остана…

Имаше и много куриозни случаи, като например незаконно изградена битова канализация от юг, преминаваща под Околовръстния път и на 200 метра от север се оттичаща се в една нива в малко смрадливо езеро…

Подобна бе ситуацията и с електропроводите. Масово по време на строителството строителните машини се натъкваха на неизвестни – в  повечето случаи незаконни – кабели  под напрежение, което създаваше опасност включително за живота на работниците.

Въпреки проблемите работата вървеше с добри темпове, но тъй като ежедневно се появяваха непредвидени ситуации, които изискваха координирани действия на проектанти, строители и администрация се взе решение всеки вторник в в 16.30 ч. при мен в НАГ…

…забележете не при зам. кмета по строителството, а при главния архитект

се провеждаше оперативка, на която присъстваха като представител на държавата областния управител Тодор Модев, като представители на изпълнителя ГБС Симеон Пешов и Георги Харизанов и от Столична община главният архитект и главният инженер инж. Деляна Сеченска. На тези оперативки се отчиташе извършената работа, установяваха се текущите проблеми и се съставяше протокол за необходимите действия по отстраняването им – кой  отговаря и сроковете за изпълнение на задачите.

Благодарение на тези оперативки в движение се отстраняваха пречките, които наистина бяха много, пред проектантите, строителите, инвеститора и общинската администрация  и работата вървеше в график.

Другият тежък въпрос, който също се решаваше в движение, бе премахването на незаконните обекти по протежение на трасето. Всеки обект има отделна драматична история, но най-известната е тази с бензиностанция „Копривщица“. Собственикът на тази бензиностанция води три дела срещу общината и държавата, които бе ясно, че ще загуби. Когато го попитах след завеждане на поредното дело защо губи време и пари за дела с ясен изход, който не е в негова полза, той ми обясни, че всеки месец печели една значителна сума от тази бензиностанция и поради тази причина ще се бори за всеки месец, с който може да се продължи работата на обекта. Накрая, с личната намеса на кмета Борисов, бензиностанцията бе съборена и пътят мина през терена ѝ.

Сега всички забравиха какво беше, което го разбирам, защото с хубавото лесно се свиква…все пак е добре да помним и пътя, който сме извървяли до днешното състояние…а тази отсечка бе началото на този труден и дълъг път за изграждане на магистралния пръстен около София, от който остана за довършване една отсечка от 7,6 км от Бъкстон до Люлин…но за нея ще пиша отделно…

Разгледайте личния блог на автора!  

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter