Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и  страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.

АНАЛИЗИ БГ

8. Кръстовището на бул. „Черни връх“ и Околовръстното – водопровод и бартер. Южната дъга – необходимата градска магистрала на София; Първа част – сагата продължава…

7. Южната дъга – необходимата градска магистрала на София

…При реализацията на първия етап на Южната дъга на околовръстния път – от  бул. „България“ до „Симеоновско шосе“ – най-драматична бе ситуацията с кръстовището с бул. „Черни връх“.

По проекта за разширението на Околовръстния път,  който заварих одобрен и по него трябваше да се строи, кръстовището бе предвидено да бъде с естакада по „Черни връх“ и преминаването на Южната дъга на ниво терен. Тази естакада започваше на 800 метра северно от околовръстния, малко над сегашния МОЛ „Парадайз“, понеже набираше височина по наклона нагоре по „Черни връх“. От двете страни на булеварда, по протежение на тази естакада, се предвиждаха подпорни стени с височина от 0 до 7 метра, а за обслужване на терените от двете страни на булеварда бяха предвидени еднопосочни локали с ширина 6 метра.

Причината за това уникално решение бе наличието на гравитачен водопровод, който идва от Панчарево  успоредно на околовръстния път от северната му страна, захранва големите резервоари при  „Черни връх“, преминава по диагонал под платното на пътя към южната страна и след това продължава на запад….

Архитект Димитър Димитров бе първият, който познавайки проектното решение на СОП в тази му част, дойде при мен и предложи ново решение. Неговата идея бе Околовръстния път да потъне и премине подземно, а „Черни връх“ да остане на ниво терен с кръгово кръстовище с локалите на Южната дъга.

Това изискваше препроектиране на кръстовището, както и реконструкция и ново трасе на гравитачния водопровод, който представлява бетонова кутия с правоъгълно сечение 2,5 на 3 м. Първоначалното предложение бе водопроводът да премине от север на юг с дю̀кер  – тип   воден сифон. Решението  бе категорично отхвърлено от тогавашния директор на „Софийска вода“ инж. Георги Файтонджиев, голям специалист и човек с отговорност към ВиК системата на София. Въпреки многократните срещи и различни варианти на това дюкерно преминаване, инж. Файтонджиев бе категоричен, че няма да съгласува такъв вариант, защото този водопровод е стратегически, снабдява с вода цялата западна част на София и той няма да допусне никакъв риск с него. Освен това открит оставаше и въпросът за чия сметка трябваше да бъде извършена реконструкцията.

Разговорите и споровете се проточиха във времето, а работата по изграждането на Южната дъга между Бояна и Симеоново вървеше с бързи темпове. В един момент получихме ултиматум от Пътната агенция, че ако не решим въпроса до 3-4 месеца…

Кръстовището с „Черни връх“ ще остане на светофар

Тогава се яви идеята водопроводът да пресече околовръстния източно от „Черни връх“ гравитачно и да се построи паралелно от южна страна нов колектор с дължина около 800 метра. За целта трябваше да се предвиди и изгради камера, която да раздели водата от север до резервоарите на „Черни връх“ и околовръстното и на юг към новата отсечка на водопровода. За да се случи това, първо трябваше да се решат градоустройствените проблеми и да се разработи частичен подробен устройствен план, за да се осигури УПИ с размер около 1,5 декара за камерата с достъп за обслужване от бъдещото локално платно на СОП. Трябваше да се решат и редица технически проблеми – преработка  на съществуващите и проектиране на нови трасета на инженерните мрежи.  Имаше  и финансов проблем – кой ще плати за цялата операция, която струваше близо 5 млн. лева.

Всичко бе максимално бързо изработено, а Пътната агенция, благодарение на настойчивостта на кмета Борисов, пое ангажимента в рамките на финансиране строителството на пътя, да се осигурят средства и за новия колектор.

Направи се градоустройственото изменение за парцела на камерата и в момента в който ми се струваше, че всичко е решено, се яви проблем. Оказа се, че терена, предвиден за камерата е на собственика на голяма търговска верига, на която бях издал заповед за премахване на грозните ѝ складове за строителни материали на входа на голям общински обект. Въпросният собственик се яви в приемното ми време и ми заяви, че ако не оттегля заповедта си, ще вкара частичното изменение за камерата в съда  и то ще стои там поне две години.

Което значеше, че  „Черни връх“ и Южната дъга остават на светофар…

Е, оттеглих заповедта – бартер  на услуги… След което  всичко се случи както трябва. Кръстовището на „Черни връх“ работи перфектно и много по-добре от това на „Симеоновско шосе“, което заварих със започнати подпорни стени и нямаше как да се промени.

А складовете за строителни материали още си стоят…

Разгледайте личния блог на автора!  

1. Реконструкцията на Женският пазар – или как бе оперирана една язва в центъра на София
2. Кръстовището на телевизионната кула – дървета и автомобилни газове
3. Парк Възраждане – новият парк на София
4. Реконструкция на сградата на НАГ или как с хубавото бързо се свиква
5. Северната скоростна тангента – спорове, скандали и реализация
6. Трамвай „Безумие“ или защо няма трамвай до Студентски град