Симеон Трайчев Радев, роден в с. Ресен, Македония, Османска империя, починал през 1967 г. в София – България – български писател, дипломат, историк, революционер и публицист. Автор е на „Строителите на съвременна България“ – едно от най-важните историографски изследвания в българската литература.

Принц Кирил и Симеон Радев преди срещата им с Президента на САЩ Хърбърт Хувър – Вашингтон, 1929 г. Симеон Радев е извънреден и пълномощен посланик на Царство България във Вашингтон

До 1990 г. аз го познавах само по име от един списък в антикварната книжарница на ул. „Граф Игнатиев“ като автор на най-търсената тогава книга – „Строители на съвременна България“. След това през 1990 г. си купих новото издание и се сдобих с настолната ми книга, книга, която препрочитам отново и отново…

В края на 2010 г. при мен дойде Илия Георгиев – артист, основател на фондацията „Достойни българи“ и неин председател, с предложение да помогна да се изгради паметник на Симеон Радев в София. Самият аз бях убеден, че този достоен българин заслужава паметник и подкрепих идеята. След обсъждане с инициативния комитет и арх. Петър Стрясков, който в последствие бе архитект на паметника, се спряхме на място до Съдебната палата, на северозападния ъгъл на кръстовището на ул. „Позитано“ и бул. „Витоша“. Тази локация на паметника бе приета по мой доклад от Столичния общински съвет с решение № 519 от 11.10.2012 г. Последваха дълги процедури през Министерството на културата за одобряване на скулптурната композиция на скулптора Янко Бонев, вече покойник. Бе осигурено и финансирането на паметника от група достойни мъже.

Когато напуснах Столична община през февруари 2016 г., процедурите по одобряване на паметника бяха на финала. Доколкото ми е известно през 2017 г. е било издадено и строително разрешение, което е влязло в сила. Изненадващо обаче, с решение № 809 на СОС от 22.11.2018 г. по доклад на Малина Едрева, мястото на паметнка е сменено и за ново такова е определена югоизточната част на градината на НДК. Паметникът бе изграден и открит на 22.11.2019 г. , в годината,в която се навършват 140 години от рождението на Симеон Радев. Мислен за съвсем друга среда, той сега стои малко самотно на новото си място. Това е и една от причините архитект Стрясков да не пожелае името му да се отбележи като автор.

Но както се казва обаче всяко зло за добро – все пак има паметник в София на видния българин Симеон Радев. А арх. Стрясков разработва идея на това място в градината на НДК да се оформи алея на строителите на съвременна България с 12 фигури разположени след паметника на Симеон Радев по посока на моста на влюбените.

А за да покажа какви са били строителите на България от времената, описани от Симеон Радев в неговата книга, си позволявам отново да представя един цитат, който дава представа какви държавници са водели току що създаденото Княжество България – васално по своя статут, но независимо по самочувствие и дух…

Ето и този знаков, според мен, цитат от „Строители на съвременна България“⇓⇓⇓

„Постъпките на Австрия ставаха между туй се по-настойчиви. На 3 юли (1880) българското правителство получи официална покана да изпрати свой делегат на конференцията, която се свикваше във Виена по скопчаването на железниците. Тази конференция се нарече la conference a quatre, тъй като в нея трябваше да участват Австрия, Сърбия, България и Турция. Първият отговор на Цанков бе, че не знае точно какви са задълженията на Портата, които трябва да минат върху княжеството. Сетне, той попита какво ще бъде трасето на международния път. Кевенхюлер* говореше постоянно за една линия Белово–София–Пирот. Цанков възражаваше: „Защо България трябва да следва непременно това трасе? Може би тя има интерес да прокара линията през други места. Не сме ли ний свободни в своята територия?“ Кевенхюлер отговаряше, че Берлинският конгрес е подразбирал именно трасето Белово-София-Пирот, за което Портата е взела изрични задължения, минали сега върху княжеството. „Докажете това“, отсичаше Цанков. Той мислеше, че Австрия не ще може да представи никакви документи в подкрепление на своята теза. Но той се лъжеше. Не се мина много време и Кевенхюлер представи на Цанков копие от две ноти на Портата от 1875 г., в който Сафет-паша съобщаваше на Австрия, че линията ще следва пътя Белово-София-Ниш и че тя ще трябва да бъде привършена до 31 декември 1879 г. Имаше несъмнено една важна разлика между трасето, обещано от Турция, и това, за което настояваше Кевенхюлер. Линията София-Белово-Ниш можеше да мине през Кюстендил и Скопие, тъй като за Пирот в турските задължения не се споменаваше нищо. На тая почва се постави сега и българското правителство. То заявяваше, че няма да се съгласи по никакъв начин да построи припадающата се на България част от международния път, ако той не минава през София-Скопие. Както Каравелов, тъй и Цанков бяха схванали грамадната национална важност на едно прямо съобщение между княжеството и Македония.**“

* Кевенхюлер – първият официален представител (дипломатически агент и генерален консул в София) на Австро-Унгария в Княжество България от 1879 г. до 1881 г.

** Правописът е от първото издание на „Строителна съвременна България“, без буквите, които са изчезнали от езика ни и ги няма в клавиатурата на компютъра.