Г-жо Паунова, възможно ли е България да се превърне в ІТ център на Балканите? Ако – да, какво трябва да се направи като законова и финансова подкрепа от страна на правителството? Доколко частната инициатива може да бъде улеснена и подпомагана от държавата, специално в тази област?

Според мен е възможно и работя за това заедно с множество партньори, както от всички нива на публичния сектор, така и от бизнеса. Важно е всички заедно таргетирано да се стремим към налагането на страната ни като регионален център на единния цифров пазар в Европа. Към тази визия вярвам принадлежат, освен проекти като София Тех Парк, законодателството в областта на електронното управление, така и дългосрочно предвидимата и устойчива нормативна и данъчна среда .

Последните данни показват, че ИКТ индустриите у нас формират значителна част от БВП на страната – над 8% за аутсорсинг, разработка на софтуер, информационни технологии и 4% за автомобилната индустрия през 2015 г. За страна като България, много важна е подкрепата отвън – такава вече имаме, не само от най-авторитетните световни издания като Форбс и Файненшъл таймс, но и от ключови дигитални лидери, сред които еврокомисари, изпълнителни директори на топ международни компании.

Пред нас е и дългосрочната задача да ориентираме образованието към овладяване на дигитални умения от ранна възраст и това е цел, която сме си поставили и за която работим в инициативата Образование България 2030, която стартирахме с мои колеги евродепутати от всички политически семейства в Еврпоарламента, с цел да работим за качествено образование за всяко дете. ИКТ секторът може да наеме 25 хил. души в следващите месеци, но има голям недостиг на кадри в сектора и спешно трябва да ги набавим.

Как ще се отрази въвеждането на единен цифров пазар в ЕС на България, като се има предвид, че част от населението не ползва интернет?

Установяването на единен цифров пазар ще повлияе на всички нас, независимо дали ползваме интернет, или не. Ако днес в ЕС пътуваме само с лична карта и няма физически граници между държавите, то това не важи за дигиталния свят. Там има граници и бариери. Цифровизацията означава премахване на бариерите за правене на бизнес – т.е. българският онлайн бизнес ще има достъп до около 500 милиона потребители, а освен това ще има и улеснена комуникация с други бизнеси в ЕС. Българските институции ще имат възможността да обменят информация с колеги от Естония, Португалия, Германия и т.н. Създаването на трансгранични партньорства също ще бъде много по-лесно, и това е нещо, от което стартиращите компании в България могат да извлекат голяма полза.

Основната идея е процесите, административни или бизнес, да са дигитализирани и в резултат на това да се улесни обменът на информация. В този ред на мисли дори едно домакинство да не използва интернет, то използва услуги на общината, например. По-лесна комуникация между институциите чрез интернет може да допринесе за това, един гражданин да не се налага да чака пред различни кабинети, а просто институциите да решат казуса помежду си, като си обменят информация електронно.

Според изчисленията на Европейската комисията цифровизацията на услуги и продукти ще донесе на промишлеността 11 милиарда евро годишно приходи за следващите 5 години.

Какво е Вашето мнение за въвеждането на електронно гласуване в България?

Технологиите са достатъчно напреднали да се направи така, че гражданите да имат високо ниво на сигурност и конфиденциалност при упражняването на правото си на глас по електронен път, затова напълно подкрепям е-гласуването.

Според Вас, как е-управлението ще облекчи бизнеса и гражданите?

Основната цел на е-управлението е да се улесни контактът между бизнес и граждани с публичната администрация. На всеки от нас се е налагало да посети една институция, за да вземе един документ и да го занесе във втора институция. С въвеждането на електронното правителство това би било автоматизиран процес. България вече има своята силна координираща държавна агенция “Електронно управление”, изготвен и приет бе Законът за електронната идентификация, който дефинира националната схема за електронна идентификация. Идентификацията ще се използва от всички администрации за заявяване на всички електронни административни услуги, както и за електронно гласуване от дистанция. Иновативното е, че идентификатор може да бъде издаден както на специална карта, така и на мобилен телефон. Всичко това ще бъде факт само след година.

Кабинетът Борисов 2 постигна много добри резултати в посока цифровизация, електронна идентификация, отваряне на данните. В класацията за отворени данни, например, България се изкачи до 16-то място в света само за година, тъй като през 2015 заемахме 54-то място. Необходими са допълнителните инвестиции в цифровизацията на всеки сектор в политиката, а това ще доведе до осезаемо подобряване на публичните услуги, ще има конкретни резултати за гражданите и бизнеса, по-малко бюрокрацията и повече прозрачност. Екипите на министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова и заместник-министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията Валери Борисов, постигнаха много в тази насока.

По кои въпроси Вие дебатирахте последно в Европейския парламент?

В Комисията за вътрешен пазар на ЕП бе много важна срещата на докладчиците по Директивата за договорите за дигитално съдържание. Към момента имахме доста усложнена ситуация по това важно досие от Стратегията за единен цифров пазар, тъй като процедурата е тежка поради разпределението на работата в две от Комисиите на Парламента. Радвам се, че постигнахме напредък по тази директива, както и по директивата за продажбата на стоки в интернет.

И двете са приоритетни както за бизнеса, така и за потребителите. Може би знаете, че едва 12% от търговците на дребно продават онлайн на потребители в други европейски държави. Време е да променим тази статистика, защото допълнителният растеж за икономиката към момента може да дойде най-вече от технологичния сектор.

Общуват ли помежду си българските евродепутати от различните партии и по какъв начин те се включват в групите си в Европарламента?

Има 17 български евродепутати и се опитваме да поставяме интереса на страната ни пред междупартийните различия. Доказателство е че сме една от малкото националности, които провеждат редовна среща заедно по време на пленарната сесия в Страсбург всеки месец. Редуваме се при организирането й, а дневният ред е отворен за предложения от всички. Стремим се да поддържаме атмосфера на сътрудничество и да отстояваме интереса на българските граждани.

Как гледате на оставката на Кристалина Георгиева като еврокомисар и зам.-председател на ЕК и възможно ли е, новият еврокомисар от България да получи важен ресор?

Настоящата политическа ситуация у нас най-вероятно не улеснява процеса, но съм сигурна, че след направеното от Кристалина Георгиева в последните над 7 години, ние сме в добра позиция. Доказали сме, че можем да предлагаме изключителни професионалисти с лидерски качества, които да се справят с тежки ресори. Г-жа Георгиева остави след себе си важна следа. Това със сигурност ще помогне при определянето на ресора.