“Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…”

Така е характеризирал народа ни възрожденският народен гений Петко Рачов Славейков, роден на 17 ноември 1827 г. в Търново, делил в продължение на дванадесет години любовта си между две жени, съпругата Иринка Райкова и помощничката му Катерина Стойоглу, с които живее едновременно в Цариград. Мъжът на Катерина, която е племенница на Георги Раковски, е осъден революционер, лежи в цариградския затвор, а самата тя е грамотна за разлика от Ирина и става незаменим помощник в печатницата на Славейков.

На Петко не му върви в любовта от млади години, още когато учи в Трявна се влюбва в Радка, Аница и поп Димовата щерка, все дъщери на тревненски първенци, които не му обръщат внимание. Намесва се приятелят му поп Кою, който го насочва към грозноватата Иринка, дъщерята на чорбаджи Иванчо Райков. За сватбата бедният даскал Петко взима назаем чорапи от свой приятел.

Природната му интелигентност и неизтощимата му енергия обаче надмогват бремето на бедността и се изявяват в огромна литературна и просветна дейност. Той събира над две хиляди български песни и поговорки и 17 хиляди пословици. В Цариград в различни периоди издава вестниците “Гайда”, “Македония”, “Шутош”, “Костурка” и списанията “Ружица”, “Пчелица”, “Читалище” и “Звънчатий глумчо”. Именно в Цариград той става най-известният български писател с над шестдесет книги. Създава знакови творби като “Изворът на  Белоногата”, “Таковина”, “Народен”.

Уникален е приносът на неговото творчество за българската любовна лирика, със спектър от споделената, несподелената, неосъществената и измамената любов до откровената еротика, творчество, което става основен източник на стихотворни цитати в кореспонденцията между войници и слугини след Освобождението.

В политическата си кариера той е председател на Народното събрание (1880) и министър на просвещението и на вътрешните работи в правителството на Петко Каравелов (1880-1881). След Освобождението издава вестниците “Остен”, “Независимост”, “Целокупна България”, “Търновска конституция”, “Истина”, “Софийски вестник” и “Правда”. Славейков е баща на 9 деца, сред които политиците Иван и Христо Славейкови, публицистът Рачо Славейков и поета Пенчо Славейков, на когото интригите в българските литературни и академични среди препятстват подкрепата за кандидат за Нобелова награда, която подкрепа неговият приятел Алфред Йенсен, експерт по славянска литература към Нобеловия комитет, напразно е очаквал.

Петко Славейков, 1884 г., фото Иван Карастоянов, автор на фотопортретите на Захарий Стоянов, Иван Вазов, Пейо Яворов, Стефан Стамболов, Алекса̀ндър Ба̀тенберг, Симеон Радев, Драган Цанков и фотогалерия на кметовете на София.

*Пенчо Славейков: Преводът на Библията тури край на езиковата безредица, на боричкането на разните наречия за първенство и се установи литературният език. След появяването на Библията на бял свят заглъхват разприте между разните български говори и източнобългарският говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание.