Бях уморен, когато седнах да гледам филма със седемте оскара – „Всичко навсякъде наведнъж“.
Още в началото, незнайно защо, ми изплува споменът за два филма от детството, съветски, разбира се, то тогава други нямаше – „Смелите хора“ – филм за войната, и „Кубанските казаци“ – музикален.
Било е 1950, 51-52-ра…
Тогава е било. Във войната съветските войници си правеха шеги и с лекота побеждаваха, а немците бяха жалки и смешни. Червената армия е непобедима!
В другия – весело и богато се живее в колхозите, колхозниците пеят и се веселят, в Съветския съюз е рай.
Защо ли се сетих за тези филми?
Ами заради набиващите се в очи политически послания на оскаровия:
- нямаме нищо против Китай, китайците и Азия като цяло, а напротив;
- решително сме в подкрепа на ЛГБТ и т.н., защото те са почти 0,18 процента или тъдява от населението.
Има и по-широки внушения – приемане на различния.
Гледах филма, не можех зад стилистиката му да открия сюжета, не свързвах кадър с кадър, както казах, бях уморен. Доспа ми се. Издържах до сцените, когато пръстите на героите станаха на дълги кренвирши.
Легнах си и се събудих с мисълта, че съм останал на равнището на „Кръстникът“, „Кабаре“, „Амадеус“, „Коса“ и все такива, наградени или не
Ще го гледам отново. Целия. Искам да разбера защо е така направен. Какъв художествен смисъл има зад тази снощна каша? Награден е само заради политкоректните си послания ли?
Толкова ли са изкукали в „Холивуд“, че поощряват филми, които със съвременни средства са на равнището на „Смели хора“ и „Кубански казаци“? Би било много лошо!
Ще го изгледам!
Но негативното отношение към филма, въпреки неговата очевадна политкоректност, ми е много приятна. Това са искрени хора, споделящи честно своето мнение. Разпратих им покани за приятелство.