Бях уморен, когато седнах да гледам филма със седемте оскара –  „Всичко навсякъде наведнъж“.

Още в началото, незнайно защо, ми изплува споменът за два филма от детството, съветски, разбира се, то тогава други нямаше –  „Смелите хора“ – филм за войната, и „Кубанските казаци“ – музикален.

Било е 1950, 51-52-ра…

Тогава е било. Във войната съветските войници си правеха шеги и с лекота побеждаваха, а немците бяха жалки и смешни. Червената армия е непобедима!

В другия – весело и богато се живее в колхозите, колхозниците пеят и се веселят, в Съветския съюз е рай.

Защо ли се сетих за тези филми?

Ами заради набиващите се в очи политически послания на оскаровия:

1. нямаме нищо против Китай, китайците и Азия като цяло, а напротив;
2. решително сме в подкрепа на ЛГБТ и т.н., защото те са почти 0,18 процента или тъдява от населението.

Има и по-широки внушения – приемане  на различния.

Гледах филма, не можех зад стилистиката му да открия сюжета, не свързвах кадър с кадър, както казах, бях уморен. Доспа ми се. Издържах до сцените, когато пръстите на героите станаха на дълги кренвирши.

Легнах си и се събудих с мисълта, че съм останал на равнището на „Кръстникът“, „Кабаре“, „Амадеус“, „Коса“ и все такива, наградени или не

Ще го гледам отново. Целия. Искам да разбера защо е така направен. Какъв художествен смисъл има зад тази снощна каша? Награден е само заради политкоректните си послания ли?

Толкова ли са изкукали в „Холивуд“, че поощряват филми, които със съвременни средства са на равнището на „Смели хора“ и „Кубански казаци“? Би било много лошо!

Ще го изгледам!

Но негативното отношение към филма, въпреки неговата очевадна политкоректност, ми е много приятна. Това са искрени хора, споделящи честно своето мнение. Разпратих им покани за приятелство.

Прочетено във фейсбук профила Petko Simeonov, заглавието е на АНАЛИЗИ БГ