Краят на мажоритарното общество
Neue Züricher Zeitung: В немските градове обществото на мнозинството е изправено пред своя край…
Превод от немски на публикация във вестник Нойе Цюрихер Цайтунг от 09.07.2019: „In deutschen Städten sieht die Mehrheitsgesellschaft ihrem Ende entgegen“ von Michael Rasch, Frankfurt


Франкфурт на Майн, Офенбах, Хайлброн, Зинделфинген – в тези и други градове немците без миграционен произход са само най-голямата група, но вече не представляват абсолютно мнозинство. Това се отнася много повече за Западна Германия и по-скоро за градовете отколкото за селата.

Още през 80-те години на миналия век Зелените пропагандираха „мултикулти“, т.е. едно мултикултурално общество. Тогава на много консервативни избиратели им се изправяха косите при тази мисъл, макар че мултикултито беше вече отдавна започнало.


Тази реалност се акцентира през последните десетилетия. Всъщност това понятие вече не е на мода. Днес се говори за многообразие и цветно общество. Междувременно в немските големи градове основната част на обществото върви към своя край. Това означава, че немците без миграционен произход (според дефиниция на Федералната статистическа служба) не са вече абсолютното мнозинство (повече от 50%), а просто представляват най-голямата група в сравнение с немци с миграционен произход и чужденци.

Франкфурт е първенец…

Във Франкфурт на Майн вече не съществува общество на мнозинството. Същото важи за по-малки градове като Офенбах (само 37% немци без миграционен произход), Хайлброн, Зинделфинген и Пфорцхайм, обяснява експертът по миграция Йенс Шнайдер, който изследва в университета в Остнабрюк. В много други немски градове скоро щяло да се случи същото.

В началото на 2018г. във Франкфурт живеели, според статистическия годишник на града, 46,9% немци без миграционен произход. Немците с миграционен произход бяха 23,6%, а чужденците 29,5%, заедно 53,1%.

Делът на немците без миграционен произход постоянно намалява през последните години. Под прага от 50% се слезе през 2015г. с 48,8%. Впрочем Шнайдер не е съгласен немците с миграционен произход и чужденците просто да се поставят в един кюп и пледира, както много свои колеги да се преработят категориите. Понятието общество на мнозинството давало грешна представа, понеже около две трети от всички деца на немци с миграционен произход – включително деца на чужденци – са родени в Германия. Така те били немци и имали много често една професионална кариера пред себе си, която била много по-добра от тази на техните родители.

Според досегашното категоризиране, Франкфурт на Майн сега е единственият голям град, в който основната част на обществото се обърна с 53,1% немци с миграционен произход и чужденци. Според „Доклад за междукултурна интеграция 2017г.“ на град Мюнхен, например, Нюрнберг (44,6%), Щутгарт (44,1%), Мюнхен (43,2%) и Дюселдорф (40,2%) показват също големи дялове на немци с миграционен произход и чужденци.

Икономиката привлича мигранти…

В момента в Щутгарт делът на населението с миграционен произход и чужденци е 46%. Според пресслужбата на столицата на провинция Баден-Вюртемберг, почти 60% от гражданите на Щутгарт, под 18-годишна възраст, са с миграционен произход – включително чужденци.

Следователно, през следващите години общото съотношение щяло да се промени така, че вече нямало да има етнически дефинирано мнозинство, както това вече е станало в други общини

От края на мажоритарното общество са засегнати, почти без изключение, западногерманските градове, както и често градове в Южна Германия, което се дължи на икономическата сила на Юга и свързаната с това нужда от работна ръка.

Впрочем има и много градове, където делът на посочените граждански групи е значително по-малък. Те се намират в Източна и Северна Германия. Например в Хановер и Берлин делът на немците с миграционен произход и чужденците е около 39%, в Кил 24%, в Потсдам 12%, в Дрезден 11% (данни от края на 2016г.).

Преди обединението на Германия, източногерманските провинции имаха много по-ниска степен на имиграция отколкото западногерманските провинции, което се отразява на данните и до днес.

Дефиниция за миграционен произход…

Според Федералната статистическа служба, едно лице е с миграционен произход, когато то лично или поне единият от родителите не е роден с немско гражданство. В частност дефиницията обхваща следните лица: първо, имигрирали и неимигрирали чужденци;

второ, имигрирали и неимигрирали натурализирани;

трето, (късни) изселници; четвърто, родени с немско гражданство потомци на трите споменати групи.

Впрочем, в някои федерални провинции има съвсем слаби разлики в дефинициите.

Според Федералната статистическа служба, ако се вземе под внимание цялата федерация, през 2017г. Германия имала 81,7 мил. жители, от които 62,5 мил. немци без миграционен произход (76,5%). Следователно, на федерално ниво, немците без миграционен произход, в обозримо бъдеще, ще представляват абсолютно мнозинство.

Сега немците с миграционен произход образуват дял от 12,5% (9,8 мил.) от цялото население, а чужденците с дял от 11,9% (9,4 мил.). Също и тук обаче спадащата тенденция на делът от немци без миграционен произход би трябвало да продължи. При деца между 0 и 10-годишна възраст делът на немците без миграционен произход е малко повече от 60%, а при тези от 10 до 15-годишните е около 64%.

Двете групи немци, с миграционен произход и чужденци, са много хетерогенни. След Втората световна война, най-напред дойдоха прокудените немци от Полша и Чехия.

Още през 1955 г. Федерална Република Германия сключва първото споразумение за набиране на персонал с Италия и страни като Испания и Португалия, казва Шнайдер.

Имиграцията се превръща в постоянен поток. Първите европейски имигранти работници бяха последвани по-късно, преди всичко, от турци, но и от мароканци, и южно-корейци, които също бяха докарани в страната като работна ръка. След това дойдоха късните изселници от бившия Съветски съюз, които се върнаха в родината на своите предци, както и бежанци по време на войната на Балканите. Със свободното движение на хора в рамките на Европейския съюз Германия привлече много хора от другите страни членки, не на последно място от Хърватска, Румъния и България. Вълната от бежанци в средата на това десетилетие увеличи групата на чужденците.

Един феномен в цяла Европа…

Градовете като Франкфурт на Майн, в които има много малцинства, са всичко друго, но не и немски феномен. В американските големи градове това е познато от много години. И в Европа има градове като Амстердам, Брюксел или Лондон, в които вече няма мнозинство на „коренните жители“. В Амстердам холандците без миграционен произход са малцинство още от 2011г.. Там мароканците са 9% и образуват най-голямата група от чужденци. При децата под 15-годишна възраст вече само едно от три деца е с чисто холандски произход.

В някои от тези градове вече не е налице интеграция, а по принцип просто се организира съвместният живот, казва в интервю пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, през 2018г., холандският изследовател на миграцията Морис Крул.

Разнообразието било новата норма, което обаче може да доведе до културна несигурност в обществото на мнозинството

PS. Лично мнение… В началото на месец юли бившият шеф на немската служба за защита на конституцията, Ханс-Георг Маасен, споделя в Twitter тази публикация на швейцарския вестник „Нойе Цюрихер Цайтунг“ и пише коментар: „За мен „Нойе Цюрихер Цайтунг“ е нещо като „Западна телевизия“.

Г-н Маасен, със сигурност знае, какво говори. Та той до неотдавна имаше достъп до информация с най-висока степен на секретност в Германия… За по-младите, които не са имали нещастието да живеят в годините на реалния социализъм, ще обясним, какво означава терминът „Западна телевизия“. Преди 1989г. медиите в бившата източна Германия (ГДР) бяха собственост на държавата, както и у нас, и плътно следваха политическата линия начертана от управляващите комунисти. В ГДР обаче, съществуваше – за разлика от всички други страни от Източния блок – възможността за приемане на телевизионни програми, излъчвани от Западна Германия. Разбира се, не съществуваше никаква езикова бариера. Така източногерманците имаха възможност да получават и информация неконтролирана от управляващата върхушка в ГДР. Гледането на западни телевизионни програми не беше официално забранено в ГДР, обаче носеше със себе си много неприятности: в службата, на работното място в предприятието, в университета, в училището и т.н. Например, много трудно беше за хора, станали известни на Щази (Държавна сигурност) с това, че гледат западна телевизия, да растат в служебната йерархия. Подобни последствия, но от малко по-друг характер, заплашваха и учащите се…

Само в района около град Дрезден не беше възможно да се приемат западни ТВ програми, защото градът се намира в долината на река Елба. Така районът около Дрезден беше наричан:

Das Tal der Ahnungslosigkeit“ (Долината на невежеството)…

Та какво иска да ни каже г-н Маасен с това, че считал „Нойе Цюрихер Цайтунг“ за нещо като „Западна телевизия“? Ами, той иска да ни каже, че в момента немските медии се държат така, както медиите в бившата Източна Германия, т.е. следват неотклонно политическата линия начертана от управляващите. Така много немци могат, с помощта на швейцарския „Нойе Цюрихер Цайтунг“, да разберат, какво всъщност се случва в Германия?!..

Тази публикация на „Нойе Цюрихер Цайтунг“ е написана от кореспондент на вестника във Франкфурт и той е ползвал данни получени от Федералната статистическа служба на Германия. Значи, така би могла да направи всяка немска медия и да информира обществото за демографските промени в Германия. Би могла, но не го прави?! Какво би могло да означава това? Ами, само едно: автоцензура! И защо? Ами, вече многократно сме споменавали, че днешните медии не залагат на продажби, а на реклами и различни програми. А, откъде идват или се поръчат те? Ами, от бизнеса, държавните институции и от Европейския съюз. А, как се разпределят? Нали някой не си мисли, че критикуващите медии имат най-големи шансове!..

На 12 август на страницата на „Дойче веле“ се появи публикацията „Престъпни кланове завладяват германските градове“. Става въпрос за арабски кланове, една тема, която вече няколко пъти е споменавана в този ФБ профил. Интересното е обаче, че немската обществена медия „Дойче веле“ се позовава не на друг, а на публикация на „Нойе Цюрихер Цайтунг“?! Не, че в това има нещо лошо! Проблемът се състоѝ във факта, че немските медии избягват да информират относно тази изключително щекотлива тема?!…

Ами, г-н Маасен май въобще не е много далеч от истината, като оприличава „Нойе Цюрихер Цайтунг“ със „Западна телевизия“. А това е много, много жалко!

Превод  на Петър Петров най-напред публикуван във фейсбук групата За или Против Анализи

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter