Направих нещо, което не правя от години – изгледах  едно българско интервю. Понеже четох през цялото време на карантината контрастиращи мнения, исках лично да чуя за какво става въпрос и сега намерих време.
Миролюба Бенатова интервюира Началника на щаба Ковид 19. Останах травматизирана. Аз лично, никога не бих се съгласила да ѝ дам интервю за нищо. Даже за това, каква марка пудра използвам и защо;

– Към интервюирания винаги се пристъпва с уважение (освен, ако не е мула Омар от Идил)

– Задават му се въпроси от сферата на неговата компетентност

– Не се прекъсва за щяло и нещяло

– “Една дама каза” не е въпрос

– Въпросите се формулират много кратко и ясно и не трябва всеки въпрос да подчертава “личното мнение” на интервюиращия. Това се разбира от избора му да зададе този или онзи въпрос.

-Интервюто не е дебат. Дебатът е друг журналистически жанр. Личното мнение е не само в подбора на въпросите, а и въобще в цялата атмосфера на разговора.

-Фактите във въпросите се използват изключително стегнато, излагат се ясно и без двусмислици. Не се интервюира Кисинджър, в края на краищата, за да трябва да се правят алюзии.

-Обясненията са приоритет на интервюирания, а не – на  интервюиращия. В противен случай, е по-добре последният да пише коментари и анализи.
И т.н, и т.н., и т.н…

Не знам как България се справя с китайския вирус, защото интервюиращата не ми даде възможност да разбера. Изглеждаше, че никак не се справя. Но пък цифрите, които ние познаваме говорят за обратното – справя  се. Това интервю, всъщност, за какво беше, какво искаше да разкаже, какво искаше да обясни, за какво въобще беше направено?

П.С. Не познавам Бенатова. Вероятно е добра професионалистка, честен човек и ценена журналистка. Но това интервю беше пълна импровизация и хаос. Без начало, без развитие, без финал. Тези, които мразят генерала, ще го намразят още повече. Тези, които мразят Бенатова – ще  я намразят още повече. А смисълът на разговора беше посветен на един ужасен вирус и доколко българите могат да бъдат предпазени от него с помощта на държавата. Защото е въпрос на живот и на смърт. Жалко за пропуснатата възможност.

*Авторката на горния коментар не може да бъде заподозряна, че симпатизира или подкрепя българското правителство. Тя отдавна и не пребивава в България. Познавам Patty от времената, когато си въобразявахме, че журналистите трябва да се отнасят към професията си както почтените банкери към чуждите пари – безпристрастно и без личен интерес. Затова с радост публикувам формулираните от нея простички правила на почтената журналистика. Пиша тези кратки редове, като с тъга си припомням крилатото изречение на полския сатирик Станислав Йежи Лец – “Страшно е да плуваш срещу течението на нечиста река“

Кин Стоянов