Снимка ARENAMEDIA.NET: В „Спасеният език“ нобеловият лауреат Елиас Канети рисува родния си Русе като сочна картина на езикова полифония и културно многообразие.  Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе. Постановка Иван Станев, 2011 г.

Замислих се по един въпрос, по който не съм срещала никакви разсъждения. Та!

Налага се един нов език. Политически коректен, казват. За мен този език е напълно некоректен, но това е друг въпрос. Ще се спра на него със сигурност, но друг път.

Темата, която ме интересува е следната: политически “коректният” език идва, за да замести един друг език. Нашият език. Този – живият, говоримият, създаденият от народа. Езиците се създават от народите на базата на тяхното съществуване. Всеки език, в стил “есперанто” е просто измислен, кодифицирането израз, но в него няма живот. И не може да има живот в бюрократичната политическа намеса. Например, ако не наричаме сърцето “сърце”, а ХХХ3, то няма да спре да бъде сърце. Ще загуби звуковата, тонална форма, над която човешките същества са работили поколения, за да придадат най-вярна стойност – не само фонетична, а емоционална и – логическа. Не само това. Ще загуби емоцията, а не – анатомията.

Коренът е “сред”, което отрежда на сърцето централна роля, в средата на всичко. Едно “сърце”, само по себе си, е център на тялото, на живота, на галактиката, на вселената.

“В началото бе словото”

И така, в началото на нашия живот има една майка и един баща. Тези “остарели” термини отпадат. Ей така! Бюрократичната перодръжка, (може би – не за перодръжка, а – за  гъше перо трябва да говорим в този случай), ги задрасква! Няма ги! Фокус-бокус: родител 1 и родител 2! Майка ви и баща ви са живи, но за езика са погребани. Не знам дали сексуално флуидните хора ще бъдат щастливи да нямат майка и баща… И децата, заченати в матка по наем – с  двама бащи или – с  две майки, които театрално си разпределят номер 1 и 2 във формулярите пред гишето на чиновника…

Ако за много от тях е така, това ще означава загубата на два много важни ориентира в живота. Флуиден джендър, флуидни родители… Липса на гравитация…

Самата наложена дума “гей”, при това – на  английски, задрасква страници от синонимните речници на всички държави

Кой ще остане като пазач на тези бъдещи загубени думи? На всички възможни езици на света има куп синоними, за да кажеш “хомосексуален”. Къде ще отидат всички тези думи? Ще бъдат забравени завинаги ли?

И защо, ако кажа на италиански преводът на “гей”, буквално – гайо, е обидна дума? Като се има предвид, парадоксът, че терминът gay на английски идва от латински: gaio

Гайо означава весел, въодушевен, оптимистичен. Обида? На преводния английски – не е. В оригиналния вариант – на  латински – е!

Античната римска формула при встъпване в брак е била:”Там, дето ти гай и аз- гайа…” и т.н. Там, където единият е щастлив, щастлив ще е и другият…

Задраскано! Няма щастливи тук! Има Gay. Точка!

Идва ред и на мръсната в наши дни дума “негър”. Разбирам. За американските африканци, тя е част от мъчителна, тежка, трагична история.

За други континенти, за стотици други държави, тя означава това, което е означавала на латински: Niger – черно. И тази дума е част от историята и речника на много народи, без никога при това, да е имала расов оттенък. Независимо от това, балтията на политическата коректност отрязва тази дума от живия език и я замества безпощадно. Вие, в Испания и в Италия, какво вино предпочитате: черно-горчиво (negramaro) или – цветно  горчиво?

Ще трябва ли да задраскаме от историята на Франция целия период, неречен négritude – движение политическо, литературно, естетическо? Цяла глава в историята на изкуството?

Но мисълта ми, смисълът на тези редове е: какво ще стане с тези думи сираци, безродници днес, но строители на култура до вчера? Ще бъдат ли опазени, кой ще ги пази? Или ще бъдат превърнати в термини “помия”, в думи “нацисти”, намразени, задраскани, отречени, забравени…

Разбира се, тук визирах само няколко от термините, подготвени за концлагерите на политическата коректност. Вероятно, целият социален арманентариум от термини ще бъде подменен. Хиляди думи от нашето речниково богатство ще бъдат премахнати!

Милиони години, за да се научим като човечество да артикулираме думите, да говорим. И само за няколко години, ляво-либералните наци-анархисти, ще превърнат езика ни в мъртъв бюрократизъм. Малко по малко…

Трябва ли да се съгласим покорно и безропотно да загубим едно огромно речниково богатство, част от нашия жив език и култура, част от нашето чувство за хумор и ирония? Но кой, кой и как ще запази за бъдещите поколения думите, осъдени на смърт?

Прочетено във фейсбук профила Patty K. Biski