Снимка: ЕПА/БГНЕС

Може да ви се стори странно, но от дълго време не бях се смяла така, както през последната седмица, когато в Милано, вместо да изживеем слънчевата еуфория на модата – на  Milano fashion week, се намерихме в нещо като полу-карантина. Който може, трябваше да работи от дома си – “smart working”.

Другите, които трябваше на всяка цена да пътуват до фабриката – или офиса, получиха точни указания как да стигат до работните си места. Затвориха кметството и съдът. Затвориха много магазини. След 18 часа, всички търговски обекти трябваше да спуснат рулетки. Изведнъж се видяхме странно и необичайно крехки и изплашени – без  обичайната програма, пълна с професионални и светски ангажименти, които да се спазват с точност до минута, без трафик, без шум и без опашки, без таксита. Времето се изпълни с “програма за отменяне на срещи“ – с  пропуснати срещи, отказани срещи, отложени срещи за някакво неясно бъдеще време.

Милано, в режим “пауза” се превръщаше пред очите ни в друг свят

Независимо от 19-те градуса на тази топла зима, улиците отчайващо опустяваха:

– Видя ли – обажда  ми се приятелка – Милано  вече е столицата на туарегите – в  центъра на пустинята сме.

Пристига ми съобщение:

Не бързай да хващаш COVID-19, за Коледа , от Китай ще пуснат новия модел – 20  

И така, малко по малко смехът започна да взима връх. Ако, както пишеше Виктор Юго, “свободата започва с иронията”, Милано е един от най-свободните градове на света. Чувството за хумор, за ирония, за сарказъм са в кръвта на италианците. А миланчани са убедени, че ако нещо не става за работа или – смях, не става за нищо. Градът се изпразваше, но виртуалното пространство се изпълваше – Twitter, What’s app, чатове, групи – заприличахме  на карбонари, които живеят нелегално в паралелно пространство: групи за подпомагане на учениците да си учат уроците в къщи;групи за четене на приказки на отегчени деца;групи за правене на покупки за възрастни;групи за съветване;групи критикуващи групите за съветване.

Новите emoji на Watts app

Групи за всичко

Даже група наблюдаваща аптеките, за да сигнализира къде са заредили с маски и гел за миене на ръце. И над всичко се издигаше смехът, описан от прекрасната италианска дума sfottò – взимам  на подбив. Мисля, че в тази седмица доста му се посмачка и накриви короната на вируса от подигравките на неговите евентуални приемници.

Днес в пощата – пише  един- влиза някакъв с маска и вика с всичка сила: ”Горе ръцете! Това е въоръжен обир! Ей, какво облекчение”, а- друг:”От месеци слушам как всички трябва да се самоизтребим, за да не тормозим природата. А сега, когато най- после се появи една добра реална възможност, се почнаха тия капризи с паниката!”

– Когато свърши всичко това, каня всички на пица! – Ааа, не можем, отговаря му група, ще имаме да довършваме още около 700 кг консервиран фасул от резервите. Друг, който е посетил полупразен магазин иронизира:

С тези тонове спагети, които изкупихте, след карантината ресторант ли ще отворите?

Трети се оплаква: Толкова си мих и мих ръцете, че ми се появиха като археологическа разкопка пищовите от изпитите от времето на Университета!

Когато порно – каналът  X-Hamster съобщи, че ще предложи услугите си на поставените под пълна карантина 30- тина градчета и селца, “за да облекчи самотата и намали скуката им”, мрежата се изпълни от обидени кандидати-доброволци да се отправят към поразените места и да помагат на местното население да се справи по-лесно с проблемите по време на карантината…

Едно единствено нещо в Милано не можеше да бъде заменено с Интернет: Аперитивът! Миланският аперитив. Happy hour. От 17 до  20 ч. Ето, това е истинското време за тъга и меланхолия.

Защото аперитивът в Милано е институция, традиция, почти закон!

Това е времето на препълнените кафенета. Бар плотовете са покрити с храна, която е безплатна. Плаща се само това, което се пие. Баровете се надпреварват в създаването на нови коктейли, на нови цветове, на нови усещания и изживявания. Не съществува бар-кафене в света, което да ви сервира “Развалено Негрони”, с вкус, цвят и аромат като в едно простичко квартално кафене и към него да прибави малките кюфтенца – Така, както ги правим от 40 години, госпожа. Всички ги обожават!

И цяло Милано е насядало покрай масичките – модели, дизайнери, финансисти, студенти, възрастни госпожи. И целият този пъстър и модаджийски народ се смее, клюкари, обсъжда, прави планове за вечерта- концерти, изложби, тетри, дискотеки…

Работещото Милано, финансовото и икономическо сърце на Италия живее така, както се труди – интензивно. Всяка новост е добре дошла, но ще бъде много сурово огледана от всички страни, преди да бъде одобрена и приета.

От страх да не умрем, спряхме да живеем, въздишаме по чатовете. Единственият бар в Милано, в артистичния квартал Брера, отворен и готов да се опълчи на цял свят, против всички администрстивни и санитарни разпореждания е историческият бар Ямайка с почти 150 годишен почетен стаж. И презрението към някакъв смотан вирус се отразява ясно в табелата, висяща зад щанда на бара:

Не бяхме затворили дори по време на бомбардировките

А на близо, някой е закачил плакат:

Дръж се, Милано, вдигни се на крака и фактурирай!

Това, с “фактурирането” е стара шега, защото Милано е град на свободните професионалисти, които за всяка своя работа издават фактури. “Да фактурираш”, значи да работиш. И когато свърши тази полу-карантина, ще излезем на слънцето като мечки след зимен сън, без нито един заразен миланчанин. И ще фактурираме! Ще се срещаме в баровете за по един аперитив и „аджендите“ ни ще бъдат пълни с назначени срещи, които не могат да се отменят!

Зад псевдонима Patty K. Biski  се крие талантлива българска журналистка, живееща в Милано