Специално за АНАЛИЗИ БГ
PATTY K. BISKI*: Салвини не спечели, но и не загуби
Вътрешната политика на Италия става все по-интересна, заплетена и оригинална


Карта на разпределението на гласовете- с червено- Демократическата партия; със синьо- Дясно-центристката коалиция

В края на януари, след месеци напрегната предизборна кампания се проведоха регионалните административни избори в Емилия Романя и Калабрия. Очите на всички бяха вперени в Емилия Романя – една  от червените крепости на Италия, заедно с още по-червената Тоскана. Тези червени региони не са сменяли цвета си на управление, откакто в републиката се провеждат свободни, демократични избори.

Голямото предизвикателство, най-значителната политическа схватка в този момент се изрази в челния сблъсък на Демократическата партия с Лигата на Салвини. И Салвини не успя да премине Рубикон** – който   се намира точно в Емилия Романя.

Но, загубена ли е всъщност тази политическа битка за дясната коалиция, на която Лигата в момента е най-мощен представител?

Стефано Боначини

Да започнем от резултатите: левият (псевдо-независим) кандидат за регионален президент на Демократическата партия Стефано Боначини спечели 51,42% пред кандидатката на Лигата – Лучия  Боргондзони – 43,63%.

В Калабрия, кандидатката за президент Йоле Сантели, след балотаж, се наложи с 55,29%.

В следващите редове ще посветим основно внимание на изборите в Емилия Романя, като най-решаващи за политическия живот и климат в страната. Като начало, Боначини се дистанцира от ДП – бившите комунисти и реши да се яви като независим кандидат, като  не прибегна до употреба на износения „бранд“ на неговата Демократическа партия. Нейният символ напълно отсъстваше в изборните бюлетини. На помощ му се притече и едно специално конструирано за случая движение, наречено “Сардини”, уж неутрално, чиято цел беше да мобилизира “спящия” вот и да привлече гласовете на младите.

Движението на “Сардините”, видяно от Джани Моранди

Следвайки примера на някогашните 5 звезди, те запълваха площадите на Емилия Романя и протестираха срещу…опозицията. Изглежда парадоксално, защото в нормални условия се протестира срещу правителството, срещу официалната власт. Техни призиви засягаха изцяло борба срещу Салвини и Лигата, Италиански братя и Форца Италия – т.е. дясно – центристката  коалиция. И както се вижда от изборните резултати, добре си свършиха работата.

Матео Салвини, от другата страна на барикадата, заложи изцяло на победата в Емилия Романя вероятно даже извън реалните шансове за успех, персонализирайки предизвикателството и придавайки на този вот висока идеологическа стойност, национално и политическо значение. Да “освободи” регион, управляван от левицата в продължение на седемдесет години, да “изпрати у дома” червения елит и да развенчае червения мит. Не успя!

Но прекалено хазартна ли се оказа играта на Салвини?

Лучия  Боргондзони и Матео Салвини

Има ли в нея безсмислена суетност, политическа всеядност? Както показаха изминалите от август насам месеци, в противовес на онези, които вече говориха за началото на края, след като Салвини подаде оставка, той не е загубил сила и политическа тежест. И вероятно няма да изчезне дори след това поражение. Трябва да се вземе предвид поне един аспект: ако тази предизборна кампания не беше силно персонализирано, поляризирано и национализирано предизвикателство , предвид солидността на Боначини, демонстрирана по отношение на пряката си съперничка Боргондзони, вотът в Емилия Романя вероятно щеше да приключи както в Калабрия, с около двадесет процентни точки разлика , само че в обърнат вариант и с около двадесет процента по-ниска избирателна активност.

Лигата не можеше да си позволи такъв резултат. В Емилия Романя имаше ценен политически капитал – 33%, взети в този регион на европейските избори, само преди няколко месеца. Разбира се, Салвини можеше да се скрие зад местния характер на изборната агитация пред населението, но това щеше и да е начин да разпръсне политически капитал и гласове. От тази гледна точка залогът му се изплати.

Въпреки конкретния неуспех в избора за управител на областта, всъщност дясно-центристката коалиция получи 45% и това са впечатляващи цифри, като се има пред вид, че това е „ червената” Емилия Романя, където “син” крак не е стъпвал, с отчитане и на масовата избирателна активност на „враждебна ” територия. Този резултат предполага още по-високи проценти на национално ниво, потвърждавайки най-обещаващите сондажи за Лигата и за целия десно – центристки  проект: ако Салвини е с 32% в Емилия Романя, на национално ниво той може да достигне 33-35. Италиански братя – 10-12 и коалицията, заедно с Форца Италия – около 50%.

Най-големият губещ и при това – позорно губещ е кръгът на 5-те звезди

Техният вот бе буквално “изсмукан” от ДП и дясно-центристката коалиция. Тяхното пълно изчезване от политическата карта на Емилия Романя и на Калабрия открива фазата не само на електоралния парадокс, но и на политическата несигурност. Поставя много ясно следният въпрос- доколко могат да имат истинска представителна функция депутатите и сенаторите на 5-те звезди в парламента, след като на областно ниво не достигат и до 3%, за да могат да влязат в местното управление?

Техният “съдружник” в правителството – Демократическата партия, загуби предишните политически избори, загуби европейските, избори, загуби в 12 от 14-те от последни регионални избори, но успя да задържи червената крепост Емилия-Романя. Щастливите възгласи за огромен успех изглеждат доста нелепи на фона на цитираните предишни загуби. Главният редактор на “Либеро” иронизира по този повод:

„Крещят от радост, като че ли са спечелили една световна война…

…В действителност, не са успели да загубят една област, в която винаги са управлявали.”

Премиерът Конте, който вече е бил начело на правителството с 5-те звезди и Лигата (Конте 1) и с това- на 5-те звезди и Демократическата партия (Конте 2), минимизира въпросът с политическата несигурност с изказването, че “фаза 2” на правителството ще започне в следващите дни. В отговор, остроумният Якопо Якопони от “Стампа”, направи следното предположение:

След това, след Конте1, Конте2, фаза 2 на Конте 2, вероятно ще има фаза 3 на Конте 2 и никой, който има някакъв усет за света, не може да изключи фаза 1 на Конте3 , която да бъде рестартирана с фаза 2 на Конте 3.

Като оставим шегата настрана, не може да не отбележим защо това разклатено правителство се държи със зъби и нокти за депутатските и министерските кресла: избор на изпълнителните директори на четиристотин (400) от най-важните стратегически държавни предприятия и избор на президент на републиката: ето какъв е наистина залогът, който ги очаква в Палацо Киджи (седалището на правителството), в дните след регионалите избори в Емилия Романя и Калабрия.

Ени, Енел, Леонардо, Терна, италианските пощи, трите дъщерни дружества на Касата за депозити и заеми (Sace, Ansaldo Energia и Cdp immobiliare), са само част от компаниите, в които ще се инвестира, които ще бъдат призовани да подновят челните си позиции през 2020 г. 5-те звезди, след изборното корабокрушение, сега с ужас чакат конфронтацията с правителствените си съюзници – демократите.

И да не забравяме, че на хоризонта се задават избори за още 6 области : Кампания, Лигурия, Марке, Пулия, Тоскана и Венето. И че, междувременно дясно центристката коалиция управлява прекрасно и ефикасно от около 20 години областите, които произвеждат над 80% от общия вътрешен продукт на Италия.

*Зад псевдонима Patty K. Biski  се крие талантлива българска журналистка, живееща в Милано

**Чисто географски Рубикон е река в Италия, на Апенинския полуостров, която се влива в Адриатическо море на север от град Римини, при град Белария. Извира близко до град Соляно ал Рубиконе. До 42 г. пр. н.е. служи за граница между Италия (на юг) и римската провинция Цизалпийска Галия (на север). В исторически план обаче е известна с израза „Аlea iacta est” – букв. „зарът е хвърлен”. Т.е. да вземеш решение, от което няма връщане назад. По времето когато Юлий Цезар бил проконсул имал право да оглавява войската само до пределите на Италия. Когато той пресича Рубикон през 49 г. пр.н.е. той нарушава закона и военният конфликт става неизбежен. И Цезар изрича известната фраза „Аlea iacta est”.

Източник: https://www.no-comment.bg/

 

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter