In memoriam Милчо Левиев 19. 12. 1937 – 12. 10. 2019
PATTY K. BISKI: Това, за нас тогава, беше първата истинска глътка свобода!
Ето, това е за мен Милчо Левиев. Това е и част от историята на нашата жажда...


Да пиша и мисля за Милчо Левиев е, като да пиша за детството ми – за цялата бохемска, многоцветна, шумна, пееща, свиреща, кискаща се група, която беше компанията на майка ми – братът  на Милчо – Йони  Левиев, Енчо Пиронков, Георги Божилов – Слона, любимият ми Иван Кирков, математикът Благовест Сендов, София Филипова. Групата на пловдивските художници, покровителствана от един истински ценител на изкуството – пловдивския кмет, известен като Начо Рога. Кметът беше безумно влюбен в София Филипова. София беше и моят идеал за съвършенство и красота – висока, с бадемови очи, с устни като Нефертити…

Години след това, тя щеше да състави един уникален “Речник по стихознание”, щеше да напише прекрасни анализи на западно-европейската литература. Баща ѝ беше поп и аз най-нежно го наричах чичо дядо поп Стоян. Той тайно ме кръсти в църквата “Света Богородица” в Асеновград, а на мен, за да не “издам четата”, ми беше казано, че сме на откриване на изложба. И после, цялата гореописана подигравчийска група, с удоволствие изслушваше моите съзнателно украсени разкази за тази странна експозиция, в която картините се целуват, а – чичо дядо поп Стоян ги пръска с кадилницата “срещу мухъл”.

Едната половина от живота ми на тази невръстна възраст беше преминал в спане по редакционните дивани, а другата – в  подслушване на това, което говорят възрастните. Бях току що научила името Хемингуей, но понеже вече знаех името Берлингуер, намирах голямо несъответствие между двете имена. Сред всеобщото веселие, обяснявах, че или имената са “Хемингуер и Берлингуер”, или са – “Хемингуей и Берлингуей”.

По тази тема Милчо Левиев написа една малка композиция “Мамбо на една 3-годишна”. Лично моите музикални вкусове по онова време клоняха към калипсо и Хари Белафонте, когото компанията слушаше на магнетофон “Джелозо” по време на танцувалните джамбурета. Пак там, запаметих думата: “суинг” и името на Глен Милър. После щастливо пригласях на майка ми, авторка на карикатурния текст:

Соня Хени се пързаля по налъми, Дядо Маври гони нощем таласъми… по музиката на “Пенсилвания 6-5000”, а дядо Маври беше кварталният подслушвач.

После, минаха години и аз самата седнах зад едно бюро в една редакция. Борех се за правото си да живея от журналистика. Бях на най-ниското възможно стъпало – почти  прислуга – но  попаднах в един отдел заедно с двама гиганта – Владимир Гаджев и Матей Стоянов. Музика, музика и музика. Джаз, джаз, джаз. Владо Гаджев беше невротичен и произнасяше думите на половина, поради нетърпение. Матей Стоянов – аристократичен и ироничен, вмяташе по някое хапливо изречение. Беше изгряла звездата на Камелия Тодорова и песента, с текст на Матей: ”Летят последните таксита” се беше превърнала в супер-хит.

Мислено благодарях на съдбата за музикалната ми предистория, за това и че моят дядо беше музикант, цигулар та с негова помощ бях понатрупала култура в класическата музика, че майка ми беше свирила 17 години на цигулка и в оркестър и беше допринесла за развитието ми, че бях свирила и аз на някой-друг инструмент – за  да не изляза със синини, счупени кости и загубено достойнство от това задължаващо съжителство с тези двама изключителни свободомислещи.

Снимката, която взриви бурето със спомените
Милчо Левиев – геният, направил достояние дълбочината, потенциала и красотата на българския фолклор на световния джаз и етно музика

После дойде големият концерт в зала “Универсиада” през 80-те години. На сцената се качи той- българският принц на джаза – току  що пристигналият от Америка – Милчо  Левиев. И радостта, и възхищението, и вълнението бяха безкрайни. След концерта се прехвърлихме в кафенето на операта, където започна най-паметният за България джемсешън – Милчо  Левиев, Алберт Мангелсдорф, Камелия Тодорова…

Това, за нас тогава, беше първата истинска глътка свобода!

Ето, това е за мен Милчо Левиев. Това е и част от историята на нашата жажда…

Спомен от фейсбук профила Patty K. Biski 13 октомври 2019 г. 

Озарението на Музиката и Словото
Сбогом, Маестро Милчо Левиев! Нека и отвъдният ти път да е свободна, вдъхновена, красива импровизация!

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter