Пол Кругман, Twitter

И така, търговската война започна. Колкото и глупава да е тя. Моята обичайна колона за утре беше за здравеопазването, но аз почувствах, че имам нужда да кажа мнението си за тази идиотщина, при това не само в Туитър. Официалното – и правно – обяснение на митата върху стоманата и алуминия е националната сигурност. Това е очевидно измамна обосновка поради факта, че основните преки жертви са демократични съюзници. Тръмп и компания, както може да се предположи, най-спокойно ни казват лъжи за икономическата политика. Те възприемат митата като съвсем честна игра, ако тази политика осигури работни места, с които Тръмп ще може да се похвали. Ще стане ли това?

Точно тук обстоятелството, че съм професионален икономист, ми причинява малко затруднения. Верният отговор за влиянието на търговската политика за създаването и закриването на работни места, без значение за колко добра или лоша е смятана тя, всъщност е нула. Защо? Управлението за федерален резерв (б.р. Federal Reserve System, Federal Reserve; неформално Fed, на български: Фед) на САЩ сега повишава постепенно лихвените проценти, защото приема, че в страната повече или по-малко има пълна заетост.

Дори митата да водеха до икономически растеж, тогава Фед просто щеше да увеличава лихвите по-бързо, което на свой ред би изтласквало работни места в други сектори: строителството би пострадало от повишаващите се лихвени проценти, доларът би поскъпнал, правейки американската индустрия по-малко конкурентоспособна, и т. н. Така че цялата ми професионална подготовка ме кара да отхвърлям въпроса за работните места като неоснователен.

Струва ми се обаче, че това е случаят, при който макроикономиката, макар да мисля, че е права, пречи на позитивната дискусия. Искаме да знаем дали търговската война на Тръмп ще създаде или закрие работни места при константна парична политика, при все че знаем, че паричната политика няма да е постоянна величина.

И отговорът, почти със сигурност, е, че търговската война всъщност ще бъде убиец, а не създател, на работни места, по две причини. Първо, Тръмп налага мита на междинни стоки – такива, които се използват за производството на други продукти, някои от които трябва да се конкурират на световните пазари. Явно, разходите по производството на автомобилите и други трайни промишлени изделия ще се увеличат, което ще намали техните продажби; и каквото и да бъде повишението на заетостта в производството на метали, то ще бъде неутрализирано от загубите на работни места в секторите надолу по веригата. Простата сметка показва, че е крайно вероятно дори този пряк ефект да се отрази отрицателно на заетостта. Второ, други страни ще предприемат ответни мерки срещу американския износ, което ще струва работни места във всички сектори – от мотоциклетите до надениците.

В някои отношения тази ситуация ми напомня за митата върху стоманата, наложени от президента Джордж Буш-младши. Те се дължаха отчасти на арогантност: администрацията на Буш възприемаше Америка като неоспоримата суперсила в света, каквито и бяхме във военен план; тя обаче не разбра, че ние съвсем не бяхме също толкова доминиращи в икономиката и търговията, и имахме много за губене от един търговски конфликт. Администрацията на Буш набързо получи урок от гневния Европейския съюз и отстъпи.

В случая с Тръмп мисля, че е налице различен вид илюзия: той си въобразява, че тъй като ние имаме търговски дефицит с редица страни, нямаме кой знае какво да губим, и останалата част от света ще се подчини скоро на волята му. Той обаче греши, поне по четири причини. Първо, въпреки че изнасяме по-малко, отколкото внасяме, ние все пак имаме голям износ; едни ответни търговски мерки ще навредят на много американски работници (и особено на фермерите), доста от които гласуваха за Тръмп и сега ще се почувстват предадени. Второ, съвременната търговия е сложна – страните не просто продават крайни продукти една на друга, а става въпрос за комплексни вериги на стойност, които търговската война на Тръмп ще наруши. Много американци ще се окажат губещи, дори да не са пряко заети в производството на износни стоки. Трето, ако ескалира по-нататък, търговската война ще повиши потребителските цени. В момент, когато Тръмп отчаяно се опитва да убеди обикновените семейства, че са спечелили нещо от неговите данъчни намаления, няма да е необходимо кой знае какво, за да бъдат заличени тези, колкото и малки да са, печалби.

И най-накрая – мисля, че е наистина важно – ние си имаме работа с реални страни, предимно демокрации. Реалните страни имат реална политика; те имат гордост; и избирателите в тях наистина не харесват Тръмп. Това означава, че дори техните лидери да искат да направят отстъпки, избирателите вероятно няма да го позволят.

Да разгледаме случая с Канада – малък, „мек“ съсед, който може да пострада тежко от една търговска война с гигантския си съсед. Възможно е да си помислите, че това ще направи канадците много по-податливи на сплашване от Европейския съюз, който е също такава икономическа суперсила, каквато сме и ние. Само че дори правителството на Трюдо (б.р. Джъстин Трюдо 23-ият министър-председател на Канада от 4 ноември 2015) да бе склонно да отстъпи (досега канадските лидери като министъра на външните работи Кристия Фрийланд звучат по-гневно от когато и да било), те ще се изправят пред мощна ответна реакция на канадските гласоподаватели на всичко, което би изглеждало като капитулация пред мерзкия кавгаджия в съседство. Така че това е изпадане в един изключително глупав икономически конфликт. При това ситуацията в тази търговска война по всяка вероятност няма да се развие непременно в полза на Тръмп.

Пол Кругман (на англ. Paul Robin Krugman, р.1953 –) е американски икономист, колумнист и автор. Той е професор по икономика и интелектуални въпроси в Училището за публични и международни въпроси Уудроу Уилсън, Принстън, Сентенъри професор в Лондонското училище по икономика, и колумнист на Ню Йорк Таймс. През 2008 Кругман получава Нобелова награда за икономика за приносите си за Новата търговска теория и Новата Икономическа география. Пол Кругман е известен в академичните среди със своите разработки в сферите на международната икономика (включително търговската теория, международните финанси и икономическата география), ликвидностните капани и валутните кризи. Той е 20-тият най-широко цитирани икономист в света днес и се нарежда сред най-влиятелните академични мислители в САЩ.

вж. оригиналния текст: https://www.nytimes.com/2018/05/31/opinion/oh-what-a-stupid-trade-war-very-slightly-wonkish.html