Тъжната му особеност да бъде разделен на две го прави още по-интересен. Никозия е град с две лица – гръцко на юг и турско на север. Още от 1964 г., когато след размирици между местните гърци и турци по Коледа столицата е разделена на гръцки и турски квартал. Пресича ги „зелената линия”. Наречена е така заради цвета на писалката на генерал-майор Питър Йън от ООН, с която той тегли чертата на картата на града. 10 години по-късно след турското нашествие ООН установява „зелената линия” като граница между двете части на острова, която разделя Кипър и до ден днешен. Средиземноморският чар на южна Никозия се конкурира с архитектурните изненади в северната част. Това са два различни свята, обединени от обща история, а от няколко години и от гранични пунктове.
Всъщност Никозия е столица на Република Кипър и на признатата единствено от Турция Севернокипърската турска република. Гърците я наричат Лефкозия, турците пък – Лефкоша. На граничния пункт от гръцката част има табела „Никозия – последната разделена столица”. Границата пък е в самия център, на главната улица, носеща по ирония на съдбата най-древното име на някога обединения град – Ледра. В турската част се казва „Локмачъ”.
Странно е усещането да пресичаш центъра на града през граничен пункт. За европейците, които отдавна са забравили границите, преживявянето е незабравимо. Онези пък, които обичат да се задълбават в нещата, ще потънат в размисли за смисъла от разделителните линии, бодливата тел и неизбежно съпътстващата ги омраза.
Имената на улиците и забележителностите в Турска Никозия липсват на картите на града в гръцката част. Информацията свършва до „зелената линия”. „Не мързелът е причината да не дадем подробности. До 2003 г. преминаването в другата част беше забранено. Днес вече може да се преминава, но комуникацията на хората от двете страни все още е сложна. По тази причина не познаваме добре северната част и затова не можем да пишем за нея”, обясняват съставителите. На турските карти гръцката част пък изобщо не съществува. Същото е положението с картите на острова. Турските показват своята част, а на гръцките върху северната е написано „Под турска окупация”. В училищата гръцките деца знаят, че на север живеят лоши хора. На учебните им тетрадки е написано „Ние помним!”. Вероятно такова е положението и с турските им съученици.
КПП-то на ул. „Ледра” е факт от 8 години. До него се стига за десетина минути пеш от автогарата и кметството. Кипърското, европейското и знамето на ООН се веят на излизане от република Кипър. Опашката е една. За преминаването от другата страна трябва да се покаже паспорт, макар че граждани на ЕС могат да минат и само с лична карта. Не винаги обаче. Зависи от усърдността на граничните служители. Следва ничията земя. Пресича се „зелената линия”. Буферната зона се охранява от мироопазващите сили на ООН, заради което снимките са забранени. Няколко метра и следва турският пункт, над който се вее турското знаме и флагът на международно непризаната република. Опашките са две – за кипърски гърци и всички останали. Минава се бързо и от улица „Ледра” се озоваваш на улица „Локмачъ”.
Определено турската част на града е по-интересна за туристи. На пръв поглед контрастът е осезаем. Все едно се намираш в Турция, докато в южната част нямаш усещането, че си в Гърция. Повечето забележителности са тук – венецианските стени, венецианската колона, сградата на британския колониален съд, арменският манастир, големият хамам, джамиите „Селимие” и „Хайдар паша”, които преди идването на османците са били църквите „Света София” и „Света Екатерина”. За разлика от Турция обаче тук повечето по-възрастни говорят английски. Като наследство от британците е останало и обратното движение, което е и на целия остров. Танц на дервиши може да се наблюдава близо до джамията „Селимие”. Спектакълът продължава 30 минути, като последователят на Руми е впечатляващ и хипнотизиращ, до такава степен, че забравяш къде се намираш точно. След края му обаче действителността те връща бързо на земята, или по-скоро миризмата на кебап и вкусните турски гозби.
В турската част се плаща с турски лири, макар че приемат и евро. В гръцката обаче върви единствено европейската валута. Връщането в ЕС е също толкова лесно и безпроблемно, както и излизането от него. Единствено ядове могат да ви създадат покупки на дрехи, които са имитация на марки. Дори табела указва, че ментетата не са „Добре дошли” в гръцката страна. На излизане на турския пункт опашката е една. На влизане в гръцкия, след „зелената линия” опашките са две – за кипърски турци и всички останали. Има и КПП за автомобили. Гръцката застраховка обаче не важи от другата страна. Посещение с автомобил от едната в другата част обаче никой не препоръчва.
Иначе в центъра на гръцката част има предимно магазини и заведения. „Елате! Тук правим най-хубавата мусака в Европа!”, ще ви предложат и няма да ви подведат. А пък затова, че сте избрали точно тази кръчма като комплимент от заведението ще получите люта ракия, а накрая сладък десерт.
В размисли хвърля посещението в разделена Никозия, свързана с обща история и гранични пунктове. Затова вероятно си спомних една гръцка поговорка, която гласи: „Бог не разрушава къщите на хората. Той разрушава умовете им и те сами разрушават къщите си”.