Сердикийския едикт е една изключително интересна история, случила се по нашите земи, като част от историята на Римската империя и историята на християнството. За съжаление ние малко я познаваме. При това изобщо не сме я представили пред света.

Галерий* е бил един от така наречените военни императори в Римската империя. В края на III и началото на IV в. след Христа започват събитията довели до разделянето на Римската империя на Източна и Западна. Самият Галерий е от така наречените военни императори, които ги издига войската и пак войската ги сваля. В този период империята е имала по двама императори – един за Западната част и един за Източната ѝ част. Галерий е управлявал Източната част. Неговото местопребиваване е било в Сердика. В същото време той е бил от императорите, които тежко преследват християните. По това време християнството се развива много бързо в Северна Африка, в Близкия Изток, като започва да навлиза сериозно в Европа. Галерий е подлагал християните на страшни гонения. Легендата говори, че сред близкото обкръжение на Галерий – вероятно съпругата му Валерия – е била християнка.

В края на живота си император Галерий заболява много тежко от нелечима болест. Близките му успяват да го убедят, че мъките му са Божие наказание, заради преследванията, на които е подложил християните.

На 30 април 311 г. императорът подписва Сердикийския едикт. Малко след това умира. Сердикийския едикт и днес носи духа на документ, написан от изключителен политик и държавник. Това е първият едикт на римски император, който дава права на християните свободно да изповядват религията си:

1. Между останалото, което ние постоянно правихме за ползата и благото на държавата до този момент от наша страна, ние искахме изцяло да управляваме в съответствие със законите на предците и обществените принципи, а също да се грижим за това християните, които оставиха пътя на своите прародители, да се върнат към благите мисли.

2. В резултат на това, християните бяха обхванати от толкова неразумно стремление, че престанаха да се подчиняват на древните обичаи, установени за тях от предците, а по собствена воля и по собствено желание си измислиха закони, които и съблюдаваха, обединявайки със своята неразумност различни народи.

3. Накрая, когато последва нашето предписание за това те (християните) да се обърнат към древните постановления, много му се подчиниха от страх, (а) много бяха екзекутирани.

4. И понеже твърде много (християни) упорито не оставяха своите убеждения и при това ние видяхме, че както не се отдава дължимата почит на небесата, така не се уважава и християнският бог, по съображение на нашата най-мека кротост и съгласно с постоянната любов ние сме готови да окажем снизхождение на всички хора, без ни най-малко колебание, разпространявайки нашето великодушие, ние постановихме християните отново да живеят свободно и да устройват своите събирания, но по такъв начин, че никой от тях да не нарушава реда.

5. С друго послание към съдиите ние възнамеряваме да укажем, какво те трябва да правят. Ето защо по нашето великодушие нека те (християните) да молят своя бог за нашето спасение, за нашата държава и за себе си, за да може навред държавата да бъде невредима и хората безметежно да живеят в домовете си.

Миланският едикт, който е известен по целия свят като едикта на император Константин – впоследствие обявен за светец и провъзгласен за Константин Велики – е подписан в Милано две години по-късно.

Едиктът на Галерий е първият документ, с който в Римската империя се признават правата на християните да изповядват свободно религията си.

Преди години един кръг от професори историци и преподаватели в Художествената академия и Университета по архитектура, строителство и геодезия дойдоха в края на 2010 г. при мен с идеята да се постави знак, паметник, свързан със Сердикийския едикт на император Галерий. Това събитие трябваше да бъде достатъчно ясно представено в Европа и по света, че този паметен знак е свързан с това, че официалното държавно признаване на християнството в Римската империя е станало с документ, издаден в Сердика – днешна София.

Започнаха работа. Идеята беше паметника да бъде поставен на площад „Николай Гяуров“, който също малко софиянци го знаят. Това е триъгълният площад, който е на улиците „Московска“ и „Раковска“. Разположен е срещу паметника на Иван Вазов в градинката пред църквата „Св. София“. Един прекрасен малък софийски площад, в единия край на който има спирка на тролейбусната линия № 9. Този площад в момента се използва за паркинг. И все пак той е знаков, защото това място е било най-голямото възвишение в древния, античния, праисторическия град. Точно където сега се издига храмът „Св. Александър Невски“. Традиция е в древните селища, още преди елинската и римската епоха, такива места да бъдат некрополи. Това е мястото, където са погребвали мъртвите още от тракийско време.

Неслучайно се носи легендата за лошата карма на Народното събрание – сградата му е построена върху старо гробище. Зоната е била некропол отпреди 6 – 7 хиляди години.

Пак там е мястото, където е разположена най-древната действаща християнска църква в Европа – храмът „Св. София“, началото ѝ е вероятно от средата на III в.; 340 – 350 г. след Христа.

В дъното на площад „Николай Гяуров“ сега е разположен Дома на Москва, а в същата сграда едно време е било първото руско посолство у нас. То е строено 1879 г. и неслучайно е построено там. На първия етаж има един кръгъл балкон. От него руският посланик е наблюдавал церемониите на новата българска държава. Те са се извършвали на мястото пред църквата „Св. София“. Военни церемонии, паради, други шествия… Руският посланик ги е наблюдавал от балкона и това е указвало кой е най-високо. Той е гледал отгоре, от балкона. Докато князът приема парада долу на къра. Впоследствие зад храма „Св. София“ се строи „Св. Александър Невски“.

Точно на този важен площад трябваше да поставим паметния знак за Сердикийския едикт на император Галерий 1700 години от прокламирането му. За съжаление инициаторите за издигането на този паметник се изпокараха помежду си какъв да бъде, по какъв начин да се направи… Дали да има фигура на римски воѝн… Дали да бъде само плоча, върху която е написан Сердикийския едикт… Дали да има някакви допълнителни знаци…

Ако бяха само на две групи, може би щях да взема страна. Но инициаторите се разделиха – всеки с някаква собствена идея и благодарение на този факт паметникът не се случи. Така 1700 годишнината от издаването на Сердикийския едикт бе отбелязано само с отпечатването на пощенска марка – виж челната илюстрация.

*Бележка на историка:

Император Галерий и Сердикийския едикт

Петдесет и третият император на Рим – Гай Галерий Валерий Максимиан е човек от незнатен произход. Името на баща му е неизвестно, а майка му се е казвала Ромула. Според римския историк от IV в. Флавий Евтропий бъдещият император е роден през 250 г. недалеч от Сердика. В детските си години е бил пастир и от там и прозвището “арментарий” – говедар. Започнал военна служба той бързо се издига в йерархията и е забелязан от император Диоклециан, който на 1 май 293 г. назначава за цезар, а малко по-късно го жени за дъщеря си Валерия и му дава да управлява Дунавските провинции. Галерий провежда успешни военни действия срещу сармати и готи, а след това и срещу персите в Месопотамия, Сирия и Армения. През периода 303-304 г. император Диоклециан издава 4 указа за преследване на християнството, в изпълнението на които Галерий участва най-ревностно. Нещо повече , според християнските автори Луций Лактанций и Евсевий Кесарийски именно Галерий е подбудител на тези преследвания. Император Галерий умира от мъчителна смърт на 5 май 311 г. в Сердика, най-вероятно от рак на кожата – цялото му тяло се покрива с язви. На 30 април обаче, той издава едикт, с който обявява християнството за законна религия. Едиктът е издаден в Сердика , но оповестен в Никомедия дн. Измит. Издаденият две години по-късно от Константин и Лициний Медиолански (Милански) едикт се припокрива почти изцяло със Сердикийския едикт на Галерий, въпреки това Константин остава в историята на църквата като “светец”, а Галерий като презрян гонител на християните.

Людмил Станчев

Триумфалната арка на император Галерий в Солун.