Писмо 8: Некога за текава работа му резват главата като на пиле, а сига ‘ем министер, ‘ем краде, ама краде милионе, не некакав там стотинкаш


Георги Апостолов

 

Бай Онзи пише до Бае Паисия

Здрасти, г-н Хилендарски,

Ей таа, твоата история, славянобългарската, викам, абе много бой, много нещо. Тия ора, тогива, май не са си имале друга работа, та все на бой и бран. Ама, дето викаш ти, г-н Хилендарски, колко земя, колко нещо сме биле, а! И армия бе, армия.

Сига, гледам бай Паисие, абе оръдията, това топовете, ги оставиа по площадете у селата, и у градовете има. И самолете има тук-таме. И какво стана са питам, какво стана, оно по площадете и по ливадете има повече оръдия и самолетове, отколкото у армията. Та да та питам, отче, по онова време, дека ти го описваш, тека ли са стояле оръжията по площаде и по ливаде, а?

Мани друго, ами армията се ѝ не стига. Купиа им самолетове Спартан и хеликоптере Кугар, ама они си на плацо висат, не можели веке да фърчат, даже и на ужким, на тренировка, дека викат пилотете.

Чуда са и са мая! Ако рече некой от комшиите да ни погне на бой, каква ше я мъдрим. У армията не стигат войниците и офицеровете, самолете и корабе йок; нема; бетеерете и они липсая, за танкове да не  приказваме. Ей, некога, баща ми разправяше, сила сме биле, и ти като ги пишеш у твоата история, не само сила, ами страшилище. Колко кралеве и цареве от тука до Виена чак данъци са ни плащале. А они плащат оти ги е страх, че ако фанем тоягата, нема дека да се денат.

Гледам, щото я много, много не четем, та гледам по телевизоро, абе едни самолете ги мислат, мислат, па тръгове, па поръчки там некакви. А ние у село се кръстим, да не рачат комшиите да подемат накъм София, оти на границата я има некой глиган, я не, да може тека да шумка из гората, барем за страх.

Та сакам да те питам, г-н Хилендарски, ако не сме имале армия, яка, като ората, щеме ли да сме толкова силни, как пишеш ти у историята. Мислим, дека нема да сме текива юнаци. Ама оти днешните власници не мислат тека, а? Гледат от самолете, от вертолете да могат да откачат некоя комисиона, ли там, не знам баш го викат. Некога за текава работа му резват главата като на пиле, а сига ‘ем министер, ‘ем краде, ама краде милионе, не некакав там стотинкаш. И се чудим”, бай Паисие, абе у твоата история нищо нема за крадене, за корупция, дали па тогива ората не са биле текива крадливи, знам ли, ти ше кажеш, ама дали знаеш какво е това корупция са питам сега… Ама ше ти го обясним с две думи: корупция е кога си на влас, да дереш кожи от народо, от бизнесо и да си купиш вила, къща, двор десетина декара тика, и да си направиш басейн, да си чипкат дупетата министровете, кога ти на госте додат.

Май ша требе да те поизучим в таа работа, г-н Хилендарски. Ша требе.

Оти ти си я писал таа история, ама не са ти платиле ми са види, оти барем един манастир да си си направил там, ама не си, оти не знаеш как да са корумпираш, та да си гледаш кефо. Ама оно човек са учи додека е жив, нали тека, бае Паисие…

Айде, сос здраве и приятна ти корупция!

Бай ти Онзи

                                         Copy/Paste от оригинала

Георги Апостолов

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter