зона за мислещи хора

200 години Маркс: РЕВОЛЮЦИОНЕР, СПАСИТЕЛ, ДЕМОН, ПРОРОК, ФИЛОСОФ?

♦ Неочаквано завръщане: Карл Маркс отново е популярен сред младите в Западна Европа ♦ Маркс – по-актуален от всякога! ♦ Време е да преосмислим Маркс!

За да стигнеш до Карл Маркс, трябва да минеш покрай много, много капиталисти. В лондонския район Хайгейт, където е погребан, имат адреси супербогати хора, които харесват да живея в „затворени общества”, заобиколени от стени. Входът за гробището на Хайгейт струва четири лири (5,50 долара), но поне върви заедно с карта, която показва най важните гробове. Само едно име е отпечатано в червено: Маркс.

Още отдалеч през дърветата се вижда характерната буйна коса. След няколко крачки човек застава пред бронзовия бюст, поставен през 1956 г. от Комунистическата партия на Великобритания. Някои смятат, че той изглежда суров и неприветлив с тези рунтави вежди. Други казват, че изглежда великодушен. И ако на пиедестала не беше гравиран надписът „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”, може да си помислиш, че тук е погребан Дядо Коледа.

Всеки, който намери време да прекара един следобед с „Чарли”, бързо ще установи, че 200 години след рождението му на 5 май 1818 г. в Трир, Германия, и 29 години след падането на Берлинската стена, Маркс днес е обект на култ. Около пиедестала са оставени цветя, свещи, а неотдавна и един пресен ананас. Потокът от посетители е непрекъснат. Повечето от тях са млади и идват от всяко кътче на земното кълбо.

Една от най-големите групи туристи, които посещават малкия германски винарски град на брега на река Мозел са от Китай. И когато сега преминават през Порта Нигра и влизат в старинната част на града, Карл Маркс лично ще им сочи пътя до родната си къща. А когато влязат в нея, но нямат време или интерес да съзерцават буржоазното обзавеждане на детската му стая, могат веднага да посетят сувенирния магазин „Карл Маркс“. Тук се продават малки и големи бюстове на Маркс, пазарни чанти с цитати от „Комунистическият манифест“, шоколади „Карл Маркс“ с червена опаковка и с китайски надписи. 100 грама шоколад струва 4,95 евро. Скоро сигурно ще се появят и умалени реплики на новата статуя.

За 200-годишнината от рождението на Карл Маркс град Трир получава подарък от Китай: огромна бронзова статуя на идеолога. Статуята е висока 5,50 метра и ще се издига в центъра на Стария град, недалеч от досегашния символ на града – известната римска Порта Нигра (Черната порта).

Според първоначалните планове на дарителите, статуята е трябвало да бъде още по-висока – почти шест метра и половина. И това е разбираемо. Макар че в световната икономическа сила от Далечния изток вирее безмилостен капитализъм, тя все пак се нарича комунистическа страна. Още в преамбюла на конституцията си китайците се позовават на марксизма.

Маркс се завръща още от международната финансова криза през 2008 г. Отчасти това се дължи на факта, че междувременно е бил открит от ново поколение – млади хора, които нямат съзнателен опит от Студената война. За тях Маркс не е нито Спасител, нито Сатана, а просто значим философ.

В „Манифеста на комунистическата партия” има пасажи, които може би са стреснали някои от съвременниците му, но не и читателите от 21-ия век. През 1848 г. той предвижда „постоянно революционизиране на производството, непрекъснато влошаване на всички социални условия” – прогноза, направена по време, когато в някои региони на Германия индустриализацията дори още не е започнала. Или това: „Буржоазията чрез експлоатацията на световния пазар придава космполитен характер на производството и потреблението във всяка страна”. В днешно време този термин би бил глобализация.

„Мисля, че той е първият истински теоретик на глобализацията“, твърди познавачът на трудовете му Бернд Циземер.

Потвърдено е и предположението на Маркс, че капитализмът се стреми към концентрация, към формирането на шепа международни корпорации. Неговите теории за кризите днес са „много актуални” според Ханс Вернер Зин, бивш директор на Института за икономически изследвания ИФО – един от водещите в Германия центрове за икономически проучвания.

Но Маркс е предвидил правилно не само икономическото развитие, а и сливането на културите. „Интелектуалните творения на отделните народи стават обща собственост”, предрича той далеч преди да има Холивуд, Мики Маус или смърфове.

Но най-голямата грешка на германския филофоф е подценяването на способността на капитализма да се приспособява. Тъкмо защото около 1900-ната година „имотната класа” се опасява от комунистическо въстание, тя се обръща към работниците и ги въвлича в капиталистическата система. Разширяват се избирателните права и се въвеждат социални реформи. В резултат очакваната от Маркс революция никога не се случва на Запад.

По този въпрос днес той би възразил, че нископлатеният сектор просто е бил прехвърлен извън Европа. „Натрупването на богатство на един полюс представлява, следователно, същевременно натрупване на бедност, изтощителен труд, робство, невежество, бруталност и нравствена деградация на противоположния полюс”, пише той в „Das Kapital” (”Капиталът”). В днешния свят тези думи може да бъдат отнесени към фабриките за експлоатация в Бангладеш.

Когато става дума за Карл Маркс, изглежда сякаш никой суперлатив не е пресилен. Неговият основен труд „Капиталът“ минава за една от най-влиятелните книги в модерната история. Много по-малката му и по-лесна за четене книга „Комунистическият манифест“ известно време е била задължително четиво за две трети от световното население. В апогея на социалистическите и комунистически движения от 1970-те години правителствата на 60 държави по света се позоваваха на учението на Карл Маркс. Милиони хора свързваха с името му надеждата за едно по-добро и справедливо бъдеще, в което човек може да живее свободно и достойно.

Освен това в много западни страни социалната държава е в отстъпление. Една от възможните причини за възраждането на интереса към Карл Маркс е увеличаващата се пропаст между бедни и богати. Между 1930 и 1980 г. отношенията между тези две прослойки са били до голяма степен стабилни, пише блестящият френски икономист Тома Пикети в бестселъра си „Капиталът през 21-я век”.

В надпреварата с комунистическия Източен блок почти всички капиталистически държави активно се стремяха към преразпределение на богатството. „Кой днес знае, че през 50-те години най-високата подоходна данъчна ставка в САЩ беше над 90 на сто, а във Великобритания почти 100 процента, въпреки че накрая всъщност никой не плащаше това?”, пита Юрген Нефе в своята нова биография на Маркс.

Тогава политици като президента на САЩ Роналд Рейгън и премиера на Великобритания Маргарет Тачър се върнаха към „чистия капитализъм от XIX век”, казва Пикети. Тезите на Пикети са спорни, но поне един въпрос е от значение в днешно време, какъвто е бил и в зенита на индустриализацията през XIX век. Това е въпросът, който измъчва Маркс през целия му живот: Как да се разпределя справедливо богатството?

Хората вече започват да разбират, че той не може да бъде винен за всичко, което беше извършено уж в името на неговото учение. Защото след смъртта си той просто не можеше да се съпротивлява на всички, които злоупотребиха с неговото учение.

Да не съдим Маркс за престъпленията на комунизма, предупреди и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, който пристигна в Трир за официалните тържества по случай 200-годишината от рождението на германския философ.

Маркс е съставил политическа програма за премахване на буржоазията, въпреки че самият той много е държал на буржоазния си статут с прислуга, ваканции на море и уроци по пиано за децата. Планирал е диктатура на пролетариата, въпреки че не имал почти никакви контакти с работници. Малкото такива случаи обикновено са приключвали с крах. Веднъж, когато се опитвал да посредничи в уличен бой, работниците се опълчили срещу него и даже му оскубали брадата.

Кой е бил Карл Маркс? Всяко поколение стига до своя отговор. Но онова, което остава валидно, са думите на неговия съвременник и съавтор на „Комунистическия манифест” Фридрих Енгелс от надгробното слово за Маркс в Хайгейт през 1883: „Неговото име ще пребъде през векове, както и неговите трудове!”.

по ДПА / Deutsche Presse-Agentur и DW / Дойче Веле

Analizi.bg& Основната илюстрация е фотос на восъчната фигура на Карл Маркс в Музея на восъчните фигури Мадам Тюсо, Лондон

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни