Stratfor (САЩ): Прогноза
за 2019 година
(първа част)



 

Глобализацията все по-здраво свързва помежду им страните и континентите, границите на картата и географските бариеви в определена степен остаряват. Днес събитията в един регион лесно може да доведат до последствия в друг, а понякога да се отразят на целия свят. Изданието „Стратфор” анализира тези събития и тенденции, които ще окажат най-голямо въздействие при вземането на решения по света през 2019 година.

Първа част

Кратък обзор

Засилване на съперничеството между великите държави. САЩ ще засилят своето стратегическо настъпление към Китай, въвеждайки мита, санкции, нормативни бариери за новите технологии, оказвайки все по-активна подкрепа на Тайван и по-напористи действайки в Южнокитайско море. Междувременно несъблюдаването и разрушаването на споразуменията по контрол на въоръженията ще доведе до ускорена надпревара на въоръженията между САЩ, Русия и Китай. Напрегнатият геополитически климат дава благоприятни стратегически възможности на уязвимите съседни държави, такива като Полша и Тайван, но създава маса проблеми за средните държави, опитващи се да заемат неутрални позиции, такива като Турция, Индия и Виетнам.

Засилване на геополитическите рискове за бизнеса. Позовавайки се на заплахите за националната сигурност, Съединените Щати ще натискат силно Европа, Япония, Австралия, Канада, Южна Корея и Тайван, искайки от тях въвеждането на по-високи бариери на пътя на китайските инвестиции.

Това ще повлияе на научните изследвания и на търговията в стратегическите области, започвайки се с изкуствения интелект и се приключи с мрежите Пето поколение, които ще се появят през 2019 г. Стремежът на Китай да догони останалите в такива важни области като авиокосмическата промишленост и разработката са съвременни полупроводници само ще засили рисковете за корпорациите и ще принуди САЩ да провежда по-настъпателна политика в киберпространството. Освен това корпорациите ще трябва да си имат работа с прекъсвания във веригите на доставките, с увеличението на глобите и със съдебни искове за изтичане на информация.

Оценка на волатилността на търговията в глобалната икономика

Противостоенето на САЩ със СТО може да парализира процеса на разрешаването на споровете в рамките на този орган, заради което страните ще бъдат принудени да водят по-малко предсказуеми двустранни преговори по преодоляването на съществуващите помежду им търговски разногласия. Канада, Мексико, Япония и Южна Корея имат повече шансове да си издействат квоти с цел намаляване на заплахата за американски мита върху автомобилите. Но търговските преговори между ЕС и САЩ са обречени на неуспех. И макар допълнителните американски мита срещу Китай да засилят неопределеността в търговията, като цяло последствията от търговската политика на Белия дом за глобалната икономика ще са доста слаби.

Тревожни са сценариите за Италия и Брекзит. Популисткото правителство на Италия през 2019 г. ще стане най-сериозната заплаха за Еврозоната, защото се засилват опасенията по повод увеличаването на дълга на тази страна и нейния крехък банков сектор. Най-голям дисциплиниращ ефект върху Рим ще окажат не заплахите от Брюксел, а финансовите пазари. Брюксел едновременно ще води преговори с Лондон с цел да не се допусне Брекзит без договорености по условията му. Но ветото на британския парламента остава най-голямото препятствие за подредения изход на страната от Евросъюза.

Следващите крачки в антииранската кампания

Понеже далеч отиващите санкции срещу Техеран вече са въведени и действат САЩ ще продължат своята кампания по изолирането на Иран в региона и по отслабването на страната отвътре. Това ще засили търкането между Вашингтон и Техеран и ще отслаби и без това малките шансове за конструктивен диалог. Общността на интересите по противостоенето на Иран ще помогне за засилването на стратегическите връзки на високо равнище между САЩ и Саудитска Арабия въпреки недоволството вътре в кралското семейство и в чуждите държави от ръководството на престолонаследник Мохамед бин Салман.

Внимание към ръста на предлагането на световните пазари на енергоресурси

Саудитска Арабия и Русия бдително ще следят за обемите на добив на петрол за избягване на падането на цените, а също ще наблюдават последствията от остатъчния износ от Иран. Либия и Ирак може да увеличат добивите, по този начин значително снижавайки натиска върху износния потенциал на САЩ.

Когато през 2019 г. САЩ заемат своето място в тройката на водещите износители на втечнен природен газ, на глобалния пазар ще има съществени промени.

Действието на разрушителните сили на американския континент.

Съюзниците на САЩ и привържениците на твърдата линия в лицето на Колумбия ще оглавят нетипичните за тях изпреварващи действия в региона по сдържането на последствията от венецуелската криза. Бразилия в нейните опити да реформира търговския блок Меркосур ще противодейства на оказалата се в затруднена политическа ситуация Аржентина. Властта на референдума ще бъде подложена на сериозна проверка в Мексико, където агресивно-популисткия дневен ред ще засили инвестиционните рискове.

Етиопия като двигател на големи промени на Африканския рог

Амбициозният план за действие на Етиопия предизвиква към нея икономически интерес и влече към Африканския рог чуждите държави. Но внушителните предизвикателства, с които се сблъсква настоящето ръководство и междуетническите вражди ще забавят импулса на силите на Адис Абеба.

Раздел: Глобални тенденции

Кратко съдържание

В днешния свят страните стават все по-взаимосвързани благодарение на въздушните, наземните и морски пътища и киберпространството. Докато глобализацията все по-здраво свързва помежду им страните и континентите, границите на картата и географските бариери в определена степен остаряват. Днес събитията в един регион могат лесно да доведат до последствия в друг, а понякога да се отразят на целия свят. По-долу ще анализираме тези събития и тенденции, които ще окажат най-голямо въздействие върху вземането на решения по света в разглеждания период.

Основни тези

Великодържавното съперничество между САЩ, Китай и Русия ще ускори надпреварата във въоръженията и ще изостри борбата в киберпространството. Уреждането на глобалното управление в условията на тези нарастващи заплахи ще бъде трудно, защото противоречията в международната система се задълбочават.

Докато САЩ ще увеличават стратегическото си настъпление срещу Китай, въвеждайки допълнителни мита, нормативни препятствия и санкции, засилвайки подкрепата си към Тайван и създавайки проблеми в Южно-Китайско море, Пекин в опит да отслаби американските съюзи ще залага на своите мощни икономически лостове.

Сражението на Белия дом със Световната търговска организация може да спре процеса на разрешаване на споровете в рамките на този орган, заради което страните ще бъдат принудени да въвеждат по-малко предсказуеми двустранни преговори за преодоляването на съществуващите между тях търговски разногласия.

Иранският петролен износ под натиска на санкциите ще намалее, а добивът в САЩ ще се увеличи. В световната икономика през 2019 г. ще се наблюдава устойчив ръст, а Саудитска Арабия и Русия, както и преди оперативно ще реагират на събитията глобалните петролни пазари с цел недопускане на рязкото падение на цените. Междувременно глобалните пазари за втечнен природен газ ще станат по конкурентни, защо САЩ през 2019 г. ще заемат своето място сред глобалните износители на втечнен природен газ.

Новата и неудобна глобална реалност

Преди повече от година изданието „Стратфор” отбеляза, че засилването на съперничеството между САЩ, Китай и Русия ще стане определяща характеристика на международната система, създавайки затруднителна ситуация за средните държави, попаднали в клещите на великодържавното съперничество. Търговските войни, кибератаките, измененията в отбранителната стратегия и надпреварата във въоръжението много бързо убедиха света, че е възникнала нова и неудобна глобална реалност.

През 2019 г. съперничеството между великите държави ще се засилва. Белият дом с удвоена енергия ще сдържа проникването на Китай в цяла редица стратегически области. Пекин в процеса на това движение ще получава удари, но и сега повече от когато и да е има средства и мотиви за ускоряване и активизацията на усилията по постигане на паритет със САЩ. Без съмнение отношенията между Китай и Русия не са прости и те не изпитват голяма взаимна любов, но стремежът към сближаване през 2019 г. ще засили триенето в тяхното неспокойно партньорство.

Тази нова глобална динамика ще създаде огромни главоболия за средните държави и за международния бизнес, които се опитват да търсят своя път в тази все по-сложна територия.

2019 г. ще демонстрира пределите на възможностите на САЩ, опитващи се да изолират Китай от тясно-преплетените вериги на доставки и от най-верните съюзници на Америка, които попадат в сложно положение, нали от една страна трябва да поддържат здрави отношения със САЩ в сферата на сигурността, а от друга да разширяват икономическите си връзки с Китай. Тази нова глобална динамика създава огромен главобол за средните държави и на международния бизнес, които се опитват да търсят своя път на тази все по-сложна територия.

Макар и големите европейските държави да се стараят да утвърдят суверенитета на ЕС в глобален мащаб за избягване на съпътстващи щети, те ще бъдат както и преди основно реагиращи на събитията в сферата на глобалната конкуренция. А що се отнася до граничните страни като Полша, Турция и Тайван, то в някои случаи влошаването на политическия климат може да създава за тях благоприятни стратегически възможности при формирането на военни съюзи и получаването на особени икономически изгоди от силни покровители.

Новите технологии и нарушените договори ще променят облика и състава на военните арсенали в следващите години

Бързото развитие на авангардните технологии в съчетание с устойчивото разрушение на договорите за контрол над въоръжението ще ускори надпреварата във въоръжението между САЩ, Русия и Китай. Вероятният изход на Вашингтон от ДРСМО и неопределената съдба на СНВ-3 ще засилят разногласията в Европа, защото западните страни ще се опитват да не попадат в капана на увеличаването на въоръженията, а граничещите с Русия държави като Полша, Прибалтика и може би Румъния ще са готови доброволно да разполагат у себе си американски военни сили и средства. Междувременно САЩ ще получат свобода за действие за създаването на мощен арсенал в противотежест на Китай, защото Пекин, изхождайки от своите стратегически замисли, се старае да не сключва такива договори за контрол над въоръжението и продължа устойчиво да увеличава силите си в западната част на Пасифика.

Идеологическото измерение на това съперничество между великите държави ще бъде по-малко забележимо. САЩ са приели предизвикателството на оста Китай-Русия и са готови за съперничество, но те ще залагат на нестандартна тактика и ще се стараят да действат еднолично, рискувайки така сами да отвърнат от себе си много средни държави, които са много нужни на Вашингтон като съюзници. Понеже западният фронт е разделен, а САЩ вече не защитават активно съществуващата след войната система на правила за управление на световния ред, Китай ще намери множество разногласия между средните държави, за да отслаби американското настъпление. Освен това основаният на технологията цифров авторитаризъм, който КНР усвоява за разрешаването на вътрешните въпроси и за износа зад граница, ще стане привлекателна алтернатива за страните с автократични наклонности, които с опасения гледат на политическия либерализъм, който е неизбежен в случай на партньорство със Запада.

САЩ и Китай са готови с шум да нахлуят в 2019 година

През 2019 г. американско-китайското съперничество ще се засилва практически по всички направления. Китай ще усети завръщането на икономическия натиск от митата и нормативните препятствия, създавани против китайските компании. Но САЩ ще използват санкциите и за да въздействат на Китай по такива спорни проблеми като кибератаките и правата на човека. (Начинът, по който Пекин се отнася към уйгурите и прочее национални малцинства ще стане за САЩ основание да засилят своята санкционна политика).

Що се отнася до проблема на сигурността, то САЩ все по-напористо и пряко ще противодействат на Китай в Южнокитайско море и по въпроса за Тайван. Това може да предизвика ново противопоставяне между американските и китайските въоръжени сили в морските горещи точки. И напротив, САЩ в своите опити пряко да противостоят на китайската инициатива „Един пояс, един път” ще се сблъскат със значително по-сериозни препятствия, защото Пекин ще отслабват американските съюзи с икономическо въздействие и чрез ухажване на големи и малки страни, предлагайки им съвместен достъп и партньорски сделки.

Белият дом, наложил мита върху китайския внос в обем от 250 милиарда долара, може да използва срещу Пекин нов набор мита, ако Китай не отстъпи.

В търговията между Вашингтон и Пекин може да има временно примирие, защото страните водят преговори за отсрочки на икономическите санкции, но ключовата дума тук е „временно”. Разликата между американските искания за осъществяването на дълбока структурна реформа в китайската икономика и това, какво е готов да направи Пекин, без да постави под заплаха много важната за него промишлено-технологична стратегия, която е просто твърде важна за него и не позволява на двете страни да сключат всестранно и дългосрочно споразумение. САЩ вече са въвели мита върху вноса от Китай в размер на 250 милиарда долара. Белият дом, недоволен от това колко малко отстъпки може да постигне от Пекин, може да въведе срещу КНР още един пакет мита върху вноса в размер на 267 милиарда долара. В такъв случай целият внос от Китай в САЩ може да се окаже под бремето на митата.

Възможният контрол над износа за стоките с „двойно назначение” може да се окаже пагубен за много корпорации.

Американския икономически натиск върху Китай не се свежда единствено с митата. Технологическите компании в САЩ ще бъдат подлагани на все по-жесток регулаторен надзор, защото Вашингтон се опитва да ограничи достъпа на китайците по технологиите с двойно предназначение и щателно проверява американо-китайските вериги на доставки дали заплашват националната сигурност. Възможният контрол над износа на стоки и услуги с „двойни цели”, започвайки се с високопроизводителните микросхеми и се приключи с изследванията в областта на изкуствения интелект, може да се окаже пагубно за китайските инвестиции и изследването в стратегическите сектори, но те също така ще провеждат активна лобистка работа в други страни, особено в Япония, Канада, държавите от Европа, Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея и Тайван, постигайки от тях отслабване на връзките с водещите технологически компании на Китай като „Хуавей” и ЗТЕ, заявявайки, че те създават огромни рискове за тяхната национална сигурност.

Тук основна роля играе изборът на време, нали през 2019 г. в развития свят ще се появят революционните телекомуникационни технологии 5 генерация.

Следящите две години коренно ще променят скоростта на предаването на данни и картината с връзката с интернет, което лежи в основата на преобразуващите технологии, такива като „Интернет на нещата”, виртуалната и допълнителната реалност, обработката с елементите на изкуствения интелект, автономните транспортни средства и телемедицината. В тези области вече се води остро съперничество между САЩ и Китай. А доколкото „Хуавей” и ЗТЕ принадлежат към малобройните високотехнологични компании, които развиват технологическа инфраструктура и стандарти, залагащи на Пета генерация, американското правителство ще направи всичко възможно, за да попречи на своя основен стратегически конкурент да се утвърди в икономическата нервна система на САЩ и на техните съюзници. Такава настоятелна потребност по естествен начин ще налее масло в огъня между държавите и корпорациите в редица икономики, защото транснационалните технологични компании с многоравнищни вериги на доставките ще се съпротивляват срещу нормативните и регулаторни прегради на пътя на осъществяването на техните бизнес-модели, в чиято основа лежи откритата търговия и трансграничните потоци данни.

През 2019 г. няма да има глобален консенсус за приоритетите и методите, нужни за регулирането и управлението на киберпространството.

Увеличаващото се съперничество между великите сили в киберпространството само ще засили търкането между държавната власт и корпорациите по въпросите на политиката. Бивайки най-голямата мишена за кибератаки, САЩ предприемат по-настъпателни действия, гледайки през мерника си пряко на Русия и Китай (Съперничество по време на президентската надпревара през 2020 г. ще привлече допълнително внимание на киберзаплахите, създавани в частност от Китай). В западните страни все по-често се наблюдава ситуация, когато властите прибягват до големи глоби и предявяват потребителски искове, за да призоват към отговор корпорациите, виновни за големи изтичания на информация. Призивите на водещите държави да разработят международни норми и правила за киберпространството ще звучат все по-често и все по-силно, но постигането на единодушие по тези въпроси и изпълняването на решенията ще бъде сложно предвид това, че между САЩ, Европа, Русия и Китай няма единство на възгледите за приоритетите и методите на управление на киберпространството.

Следва продължение…

Превод: В. Сергеев

Източник: Поглед.инфо

Вж. оригиналния текст: worldview.stratfor.com

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter