***

Аз не искам
Оная бебешка, количката на Айзенщайн
По Одеската стълба да
слиза!
Не, не количката на Революцията,
А малката количка на Украйна,
На Сирия,
Афганистан,
Ирак , Иран,
На Либия количката всред пясъка,
На Косово, на Херцеговина,
Дори на Ленинград, Берлин и
Троя!…
Аз не искам
В количката да има вместо бебе
Бомба!
Е – и какво могъл бих да направя аз
Освен да викам и ридая
Че не искам?
Че искам майките да станат
Губернатори
А ангелите-босове на банки
Че искам танкове да станат пеперудите
Но не с дула, а със хоботчета
Да пият от нектара на цветята в лунен транс.

Дори да съм най, най – последният, най-сам,
Дори да съдера през кръв гръкляна си
Щом в мене има още въздух, пак ще викам –
Единственото, дето ми остава.