Краткият 33 годишен живот на майор Костадин Атанасов Паница, изпълнен с огромна военна и организационна активност, завършва трагично с екзекуция заради заговор за свалянето на княз Фердинанд I и министър-председателя Стефан Стамболов, разкрит на 21 януари 1890 г.

Коста Паница е учил в Одеското военно училище, участва с Иларион Драгостинов в Априлското въстание, четник е при Филип Тотю, включва се в Българското опълчение и е награден за битките при Стара Загора и Шипка с войнишки кръст за храброст “Свети Георги”, доброволец е в Сръбско-турската война, участва в комитета “Единство” за помощ на тракийските и македонските българи. Участник е в отряда за потушаване на бунта, организиран от британския агент Станислас Бауер Сенклер, който е на турска служба под името Хидает паша и който организира метежи на фанатизирани мюсюлмани срещу християнското население в Средните Родопи.

След освобождението на България Паница завършва Военно-юридическа академия в Петербург и след завръщането си в Княжество България е военен прокурор в Русе. Като член на Българския таен централен революционен комитет участва активно в Съединението на България, командва Смолчанския партизански отряд в Сръбско-българската война и печели голяма популярност сред македонската емиграция. Именно връзката му с македонското революционно движение е причина за трагичния му край. След Съединението Паница е на страната на Стефан Стамболов и поддържа усилията му за противопоставяне на руския натиск, но е силно разочарован от умерената политика на Фердинанд и Стамболов по македонския въпрос. В края на 1887 година Коста Паница установява контакти с руски агенти, като в замяна на евентуалното сваляне на княза и правителството иска да получи дипломатическа подкрепа и оръжие за въстание в Македония.

В началото на 1890 г. Коста Паница прави опит за военен преврат, но заговорът е разкрит, Коста Паница е осъден на смърт, а другите участници, основно офицери, са осъдени на рaзлични срокове затвор. Шест месеца по-късно Коста Паница е разстрелян пред целия офицерски състав.

Майор Коста Паница, Захарий Стоянов и Димитър Ризов в Пловдив, 1885 г., фотоателие на Димитър Кавра, придворен фотограф на Фердинанд