Да не забравяме – ние живеем в разказа за България


Петко Симеонов

Ние не строим и не поддържаме българските улици и пътища, ние строим и поддържаме разказа за българските улици и пътища. Ние не постъпваме на работа в държавна институция, ние постъпваме на работа в разказа за тази институция. Ние се трудим на определено работно място според разказа за труд на това работно място. Когато сключваме брак, не създаваме семейство, а възпроизвеждаме разказа за семейство…

Могъществото на човека не е в самите машини и джаджи, с които произвежда и потребява, а в неговия разказ за тях. Дайте му машина, която я няма в неговия разказ, тя ще стои като безполезен предмет.

Човешкото величие е способността да създава разказ и да живее в него. Да живее във фикции.

Вън от този разказ – парите са хартийки, държавата не съществува, няма обичаи и закони… Цветето, което подарявате на любимата, е фикция. То е разказ, че така изразявате любов и внимание. За вас е недопустимо да отгледате куче, за да го изядете, защото живеете в разказ, където кучето е домашен любимец и хранително табу. Но има народи, при които кучето присъства по друг начин в техния разказ. Същото е и с прасето. В българския разказ то е едно животно, в турския е друго.

Затова да унищожиш един народ, нация или държава, не е нужно да хвърляш атомни бомби. Унищожи, принизи, неглижирай, изопачи неговия разказ за себе си, за държавата му, за отделния човек… Няма начин, ще успееш. Пей „няма такава държава“, повтаряй „всички са маскари“, говори, че животът тук е просташки, призовавай към бягство… Това са инструментите да унищожиш един народ – като унищожиш неговите фикции и му създадеш нови. Накарай, плати, излъжи представители на същия този народ да започнат да рушат неговия разказ. Победил си го.

Facebook

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter