Неправителствената организация обяви в сайта си, че мандатът на досегашните членове на Комисията за защита на личните данни е изтекъл в началото на седмицата:
На 15 април тази година изтече мандатът на председателя и членовете на Комисията за защита на личните данни, избрани от Народното събрание с решение от 15 април 2014 г. (ДВ бр. 35/22.04.14 г.)., пишат в писмо до народните представители, председателят на НС и медиите от неправителствената организация
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, председателят и членовете на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ се избират от Народното събрание по предложение на Министерски съвет, след проведена публична процедура, продължават в писмото си от БИПИ.

Като част от нашата дейност по гражданско наблюдение на назначенията на висши управленски позиции, изпратихме писмо до Министерски съвет на Република България на 25 март 2019 г. (Вх. № 08.10-45/250319, приложено към текста), в което призовахме правителството да осигури условия за действителна конкуренция чрез прозрачен, публичен и отворен процес за подаване на кандидатури, да направи проверка на качествата на кандидатите, да стимулира обществен дебат за състоянието на органа, да осигури публичност и прозрачност и др.

Неведнъж сме напомняли и ще повтаряме да го правим, че спазването на мандатността при упражняването на публична власт е фундаментален стандарт за демократичност. Това е изрично посочено в Решение 13/2010 г. на Конституционни съд на Република България от 2010 г., продължават в писмото си от Института като цитират и самото решение:

„Мандатността е механизъм установен от Конституцията или от закон, за демократично конституиране, устройство и функциониране на държавните органи чрез предоставянето им на определени правомощия за определен период от време. Това е способ за отразяване на политическата воля на народа (суверена) при конституирането им и осъществяването на тази воля. Затова мандатността се определя като защитен механизъм на демокрацията.“

Мандатът – начин на употреба

Очевидно българските властимеещи не са заразени от този здравословен конституционализъм. Народните ни избраници, вместо да пришпорят правителството да си свърши задълженията по закон, се чудят как да прекратят предсрочно мандата на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Сайтът „Анализи“ ще ги черпи с още едно становище, този път на конституциония съдия Румен Янков:

В чл. 129, ал. 2* от Конституцията е посочено числото седем. То е закодирано в съзнанието на всеки. Недопустимо е да се правят разграничения там, където Конституцията не ги прави – след влизането й в сила срокът да бъде намаляван или удължаван, и още:

Срокът за избор на главен прокурор и на председателите на върховните съдилища не може да бъде поставян в зависимост от приемането на новите устройствени и процесуални закони по § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията…

* Конституция на Република България, Чл. 129 2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране.