От доста време следя и се вълнувам около протестите на специалистите по здравни грижи, защото и аз съм от тази страна на барикадата. И нещо недоумявам… Искаме все неща, които могат да бъдат решени – знам го :
- Реформа в здравеопазването, защото „брой хоспитализирани пациенти“ НЕ Е критерий за качество на труда и заработване на заплатата. Мисля, че на “норма” се работи и заплаща в консервения комбинат.
- Достойно и заслужено заплащане труда на специалистите по здравни грижи!
Недоумявам и защо няма отклик, или поне не е достатъчен, от пациентските организации?
Тук веднага се досещам какво ще изкоментират някои хора – ами, защото нe са доволни от отношението и грижите към тях! Да, със сигурност има и недоволни, но те вярвам и знам, че са единични, изолирани случаи, но повечето са доволни и ни го показват всячески! Медицинските специалисти все пак сме хора! И сме уморени, изхабени и изнервени, защото не работим на едно, а работим на няколко места, работим много часове, работим нощно време… Но имам чувството, че обществото не го разбира!
На хората обаче им е по-изгодно да събират пари за лечение в Турция, отколкото да излязат и да ни подкрепят, и заедно да накараме управниците да променят тази порочна практика, която е в ущърб и за двете страни!!! Пациентите могат да получават качествени медицински грижи и лечение и в България!!!
Недоумявам защо нямаме подкрепа и от лекарите?
Да, има такива, които ни подкрепят и държат на нас, но са малцина – за жалост! Мисля, че медицината е “отборна дисциплина”. Тя не се състои само от сестри, или само от лекари, или от санитари! Всички сме взаимно свързани, едно цяло сме, ако някой не го е разбрал досега! Заедно можем повече
P.S. Ако с това си изказване/заради острия тон/ съм обидила някой, моля да ме извини!
Прочетено във Фейсбук: Катя Късева до Медицински сестри