В периода от 1944 до 1989 г. комунистическото управление има непоследователна и объркана политика към македонските българи, каракачаните, циганите християни и българските мюсюлмани. Мерките варират от брутални репресии и насилствена асимилация до предоставяне на привилегии, създаване на етнически управленски кадри, тюркоезична интелигенция и инвестиции в смесените райони.

Най-драстичната операция на комунистите спрямо българските мюсюлмани е преименуването на всички турци през 1984-1985 г. Това води до ответни терористични действия, за които има подозрения, че са организирани от самата Държавна сигурност, за да се оправдаят репресиите.

На 28 януари 1985 г. Централният комитет на БКП отчита, че преименуването на турците е приключило и се преминава към същността на възродителния процес – скоростна асимилация на турци, помаци, татари и цигани в българското общество чрез насилствено ограничаване на използване на език, ритуали и обичаи.

Тези събития не са изключение в българската история. Професор Тодор Балкански в книгата си “Възродителни движения и възродителни процеси” изброява многобройни акции на българските власти в различни исторически периоди, които могат да се идентифицират като възродителни движения – циганските  възродителни процеси 1876-1878 г., помашкият възродителен процес 1912-1913 г., цигански възродителен процес 1962 г., помашкият възродителен процес 1970-1974 г. и други.

Процесът срещу организаторите на последния възродителен процес Тодор Живков, генерал Димитър Стоянов, Петър Младенов, Георги Атанасов и Пенчо Кубадински след продължителна съдебна история е прекратен поради давност.