Днес 2 май празнуваме успението на светоносния благодетел на българския народ свети равноапостолен княз Борис-Михаил покръстител на българите. Архимандрит Серафим пише в житието на Борис:

“Бог, Който “произведе от една кръв целия човешки род да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване” (Деяния на апостолите, 17:26), не преставаше през вековете да се грижи за всички народи. В благостта Си Той промисли и за българския народ. След като този народ се бе настанил в границите на днешното наше отечество, Бог благоволи да издигне сред хановете му свети цар Борис, когото подбуди да просвети със светлината на Евангелието своята страна, тънеща дотогава в мрака на езичеството…

След покръстването избухнал бунт и според Бертинските ръкописи “царят наказал със смърт петдесет и двама от болярите, които най-много бунтували народа против него, а на останалия народ позволил да си отиде навредим.”

Борис, а впоследствие и Симеон, са ктитори на манастира “Свети Архангели” в Охрид, основан от Наум, един от учениците на Кирил и Методий. След смъртта на Наум през 910 манастирът е назован на негово име. Ктиторски портрет на свети Борис е изписан вляво от входа на храма през 1806 от зографа Търпо по поръчка на игумена Стефан от Пловдив.

Ктиторски портрет на Борис I от манастирската църква

Над входа на храма е написано:

“Изписа се този честен храм на преподобния и богоносен отец наш чудотворец Наум, с иждивението и надзора на всепреподобния катигумен господин Стефан от Пловдив, нов ктитор, през дните на всесветейшия митрополит на Преспа господин Калиник, и с помощта на хаджи господин Яков и епитропа на свещения този манастир господин Йоан Гавриил. От ръката на Търпо Зограф, син на Константин Зограф от Корча, в година 1806, септември 6″.

Борис I, миниатюра от руския препис на Учителното евангелие на Константин Преславски.