“Ако някой си мисли, че любовта и мирът са клишета, които трябва да останат назад, в 60-те години, проблемът си е негов. Любовта и мирът са вечни.” Джон Ленън каза това преди почти 40 години и беше сигурен, че алтернативата на войната е “да останеш в леглото и да си пуснеш дълга коса”. Сега той щеше да е на 76 години. Едно старо хипи. Дали щеше все още да жадува, да промени света? Или щеше да дрънка на китарата, изтегнат до Йоко Оно, потънал в ленността на великия поет и музикант? Е, не стана така. Няколко “заблудени” куршума го изпратиха в отвъдното на този ден. И Джон Ленън остана един от най-великите музиканти на всички времена. Не само за нас, старите хипари. Навремето ни позволяваха да надникваме в малка дупчица на желязната завеса, когато ставаше дума за борбата за мир. Виждахме въпросната борба, такава, каквато изглеждаше от собствената ни дупка. И все пак – “любовта и мирът са вечни”. На това няма алтернатива. Джон го каза…
Сега светът, повече от когато и да било, има нужда от промяна. Едва ли ще се върнат онези утопични, пацифистични, артистични, обвити в LSD, мечтания за мир и световна хармония. Ерата на Водолея. Но мечтата си остава.

Това е коледната песен на Джон Ленън. И тя е вечна, като мечтата му.

“…И ето, че е Коледа, за слаби и за силни
За богатите и бедните, пътят е дълъг,
Честита Коледа за черни и бели
За жълти и червени, и спрете битките
Весела Коледа и Щастлива нова година
Да се надяваме, че ще е добра
и не ще има страх.
И ето че пак е Коледа
А какво свършихме
Още една година отмина
И следващата започна…”