зона за мислещи хора

За Съкровения

 

Съкровения! С много страх използвахме тази дума за наименование на рубриката. За нас тя е неологизъм, но Вие можете да намерите, че е поредното (макар и претенциозно!) опростачване на езика. В него, разбира се, съществуват прилагателните „съкровен“,  „съкровена“, „съкровено“, „съкровени“ и… наречието „съкровено“.

Съществително с корена от праславянското „кров-“, което означава „тайна“ – няма. Впрочем има („покрив“, „покров“, „покровител“, „откровение“ и „съкровище“), но това не е „Съкровения“.

Избрахме „съкровения“, защото в Съкровения я няма статичността на „съкровено“, а е сякаш движение към изричане, към споделяне на най-интимното, свято пазеното, дълбоко личното, неприкосновеното, скритото, тайното… Все неща, които са „в сянката на сърцето“!

Кой споделя дълбоко личното, неприкосновеното, съкровеното? Почти никой! Кой може да си позволи да бръкне в Ноевия ковчег на сърцето си и да ви даде даром най-святата си тайна. Като лек, като изцеление, като фар, като път или пътека!

Ние преодоляваме нашата суета чрез помненето на смъртта и когато преодолеем суетата си, се докосваме до вечността – написа Теодора Димова в „Помни вечността“ за едно свое премеждие по Гергьовден  (вж. текста в рубриката „Съкровения“).

Разбира се, ние не можем да кажем на интелигентния си читател: „Напиши ни подобно нещо…“ Не можем да му внушим и тема: „Денят, който разлюля живота ми“, или пък по-щадящия й вариант: „Денят, който беляза живота ми“… Съкровението затова е съкровение, защото е Тайна, както гласи  коренът му от праславянското „кров-“.

Но ако някога натиснете бутона за асансьора (както в „Помни вечността“ )… и  след няколко секунди, два етажа по-надолу чуете катастрофичен трясък…, усетите тъпа болка в главата…, вратата не може да се отвори и клаустрофобията се включва на максимум, натиснете алармения бутон на… „Съкровения“.

Ще помогнете на някого!

 


Размисли на едно старо хипи

„Ако някой си мисли, че любовта и мирът са клишета, които трябва да останат назад, в 60-те години, проблемът си е негов. Любовта и мирът са вечни.“ Джон Ленън каза това преди почти 40 години и беше сигурен, че алтернативата на войната е „да останеш в леглото и да си пуснеш дълга коса“. Сега той щеше да е на 76 години. Едно старо хипи. Дали щеше все още да жадува,…

По улицата

Ходя на работа пеша, по едни живописни улички. Тази сутрин, пред една от красивите къщи, забелязах млада жена. Тя беше облегнала гръб на входната врата и гледаше към мен. Лицето й беше много красиво, но изразяваше силна тъга, фигурата й беше безпомощно отпусната, все едно, че се крепеше с последни сили и всеки момент щеше да рухне. Вървях и я гледах няколко секунди, тя също ме гледаше. Първи финал: Тогава…


Абонирай се за

Съкровения