#ВсекиДневно с Ivan Delcheff
“Апотеоз”, завършил с изгнание
Възход и падение на Фердинанд Сакскобургготски


Иван Делчев

Сн: LOSTBULGARIA.COM, Девет кралски особи в двореца Уиндзор нa 20 май 1910 г., събрани за погребението на крал Едуард VII, баща на Джордж V (седнал в центъра). Отляво надясно прави: Хаакон VII – крал на Норвегия, Фердинанд I – цар на България, Мануел II – крал на Португалия, Вилхелм II – германски император, Георгиос I – крал  на Гърция, Алберт I – крал  на Белгия. Седнали: Алфонсо XIII – крал  на Испания, крал Джордж V, Фредерик VIII – крал  на Дания

На 2 август 1887 г. Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Бурбон-Орлеан Кохари Сакскобургготски е коронясан за български княз.

По случай коронацията майка му княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска организира в двореца жива картина, наречена “Апотеоз”, по подобие на живите картини във Версай, с които е възхваляван Краля Слънце Луи XIV, далечен роднина на българския княз.

На тази жива картина около и в краката на Великата княгиня, на колене, полегнали или седнали, млади офицери и девойки, облечени в селски шопски носии, с цветя в ръцете, символизирали благодарния български народ, ощастливен с великия Фердинанд, който умира в изгнание през 1948 г., като преди да абдикира води България до две национални катастрофи – Междусъюзническата война и Първата световна война.

Недопуснат никога повече в България, до края на живота си Фердинанд е имал лични български католически капелани – отец  Иван Романов и отец Йосиф Търновалийски, и двамата родом от Раковски, Пловдивско.

Бележка на редактора: Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в „любимата му България“.  Поради това ковчегът му до ден днешен е временно положен в криптата на  църквата „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Някои временни решения продължават твърде дълго.

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter