Идеите за нова сграда на Народното събрание са се появили още в началото на демократичните промени след 1989 г. С премахването на еднопартийната тоталитарна комунистическа система на управление и въвеждането на съвременна многопартийна демокрация, съществуващата сграда на Народното събрание видимо отесня. Тя е построена 1886 г. по проект на сръбския архитект с български произход Константин Йованович и три пъти е разширявана – през 1899г., през 1928 г. и през 1977 г.

Пленарната зала на Народното събрание – проект 1885 г., автор арх. Константин Йованович

Търсенето на решение за нова сграда за Българското Народно събрание, според мен, е било предопределено от решението през 1992 г. одържавената със Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ДКМС, ОФ, АБПФК и БПС, сграда на Централния комитет на Българската комунистическа партия, по известна като Партийния дом, да се даде за ползване от депутатите за техни и на техните сътрудници кабинети.

От усилие да се използва за нещо полезно тази огромна и доста луксозна сграда, се достига до безалтернативното решение новата сграда на Парламента да е именно бившия Партиен дом.

Но докато с кабинетите на депутатите особен проблем няма, проблемът с най-символното помещение на Народното събрание – пленарната му зала, е далеч по-сложен…

Опити за архитектурно решение на този по същество политически проблем са започнали още от 1995 г.

Първият архитектурен конкурс е проведен през 1996 г. като за нова Пленарна зала е определено да бъде бившата зала „Георги Кирков“, преименувана на зала „София“. Конкурсът е спечелен от арх. Борис Камиларов.

Гражданските брожения в края на 1996 г. и началото на 1997 г. и последвалите ги промени обезсмислят конкурса и не се стига до възлагане на проектиране.

През 2003 г. е обявен нов, втори поред конкурс със същата задача – преустройство на зала „София“ в пленарна зала

За участие специално е поканен и видният швейцарски архитект Марио Бота, вероятно с обещанието да му се възложи задачата.

Журито обаче поставя швейцарския архитект на последно място от четирите явили се колектива

Първото място отново е отредено на проект на арх. Камиларов. Интересното е, че в конкурсните си предложения, арх. Камиларов по-прикрито, а арх. Бота много радикално, предлагат преработка на западната фасада на бившия партиен дом.

Нова Пленарна зала на Народното събрание конкурс 2003 г., първа премия, автор арх. Борис Камиларов

Това не е в изискванията на конкурса, но е недвусмислен знак от авторите, че те не желаят да се свързва новото Народно събрание с архитектурния облик точно на западната фасада, която е най-яркият символ на тоталитарната партийна сграда.

Точно тази фасада при решение за пленарна зала да е зала София, става лице и главен вход на парламента.

Не е ясно по какви причини, но и този конкурс се проваля

Подготовката за третия конкурс започва през 2007 г. В това време аз вече бях главен архитект на Столична община.

Организацията на конкурса и изготвянето на заданието за него е възложена на арх. Митьо Виделов – бивш главен архитект на София и по онова време председател на Върховния съвет по териториално устройство, градоустройство и архитектура към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Арх. Виделов ме покани да консултирам програмата за конкурса. За първи и за съжаление единствен път новата пленарна зала в това задание не бе определена да бъде на мястото на зала „София“, а в петоъгълния двор в източната част на сградата на бившия партиен дом. Това решение имаше няколко съществени предимства:

1. Входът към пленарната зала се формира от източната фасада на сградата, която е спокойна, класическа и не носи негативите, възприятията, породени от символите на комунистическата тоталитарна власт, които носи западната фасада.
2. Пространството пред източната страна на сградата е оформен градски площад, наименуван „Доктор Желю Желев“ – първият демократичен президент на България. Този площад от изток е рамкиран с най-красивата фасада на царския дворец – първия етап на реализацията му по проект на арх. Виктор Румпелмайер, изграден по времето на княз Александър Батемберг.

За съжаление тази фасада не се възприема, защото е скрита зад три дървета. От север са сградите на сегашните Държавни архиви и Държавния резерв – сгради със спокойна архитектура в стил модернизъм. От юг е прекрасната сграда на БНБ. Сега площадът се ползва за паркинг…

3. Пространството на вътрешния двор дава възможност за пленарна зала, в която местата да се разположат в полукръг – модерно решение, което равнопоставя отделните политически сили. Знаков пример за такова решение е германският Бундестаг в Берлин, реализиран по проект на сър Норман Фостър.
4. Достатъчната големина на двора на бившия партиен дом предпоставя разгръщане на допълнителни пространства за журналисти и граждани с възможност за пряка видимост към пленарната зала.

При съставяне на програмата за конкурса направихме подробно проучване на модерните решения на парламентарни сгради и пленарни зали в демократичните страни. Установихме любопитен факт – сградата на Парламента на регион Фландрия в Брюксел много наподобява нашия случай – парламента е в стара сграда, а пленарната му зала е изградена наскоро в петоъгълния ѝ вътрешен двор.

Сградата на Парламента на регион Фландрия в Белгия

Пленарната зала на Парламента на регион Фландрия в Белгия

За програмата много ни помогна г-н Курт де Вринт – технически директор на Фламандския парламент, който заедно с г-н Йорг Вирер – началник на администрацията на Австрийския парламент бяха включени и в състава на журито.

Важна част от програмата бе осигуряване достъпът на граждани и добри условия за наблюдение и работа на журналистите. Впрочем, при проучването, което направихме тогава се оказа, че българският парламент е въвел сегашните европейски демократични правила, допускащи граждани да наблюдават парламентарните заседанията, още преди повече от 100 години. Тогава е имало възможност желаещите да присъстват като зрители на заседанията на Народното събрание да си закупят билет и от балкона да гледат – някои заради политиката, други заради театъра, а вероятно е имало и такива, които са ходели заради цирка… И това е описано великолепно от Иван Вазов…

За автомобилите на народните представители в програмата бе предвидено изграждане на подземен паркинг за 440 коли на четири нива под площад „Доктор Желю Желев“, с автомобилен вход от бул. „Дондуков“. По този начин се „изчистваше“ площадното пространство от сегашния автомобилен паркинг и се даваше възможност да се оформи прекрасен представителен пешеходен площад, какъвто София сега няма.

Организаторите ме поканиха да бъда председател на журито и аз приех, защото програмата съответстваше изцяло на моите виждания за решение на задачата…

Нова Пленарна зала на Народното събрание конкурс 2008 г., първа премия, автор арх. Танко Серафимов

Явиха се 17 проекта, като участваха едни от най-изявените български архитекти. След първо отсяване бяха отделени седем проекта и се определиха два с първа премия – на проф. арх. Танко Серафимов и на проф. арх. Жеко Тилев.

Нова Пленарна зала на Народното събрание конкурс 2008 г., първа премия, автор арх. Жеко Тилев

Идеята бе двата проекта да се доразработят и председателският съвет на Народното събрание да определи по кой ще се продължи проектирането и ще се направи реализацията.

В края на 2009 г. по доклад на двама професори от ВИАС, в който се твърдеше, че сградата на бившия партиен дом е конструктивно опасна, защото не била проектирана съгласно съвременните норми за земетръс (?), конкурсът бе анулиран.

Две години по-късно бе обявен нов конкурс, в същата „опасна“ сграда и то отново за реконструкция на зала „София“

Тогава аз отказах да участвам в журито, тъй като това задание противоречеше на моите представи за добро решение – съсипваше една много добра театрална зала, за да се направи една много спорна и компромисна пленарна зала и най-същественото – главният вход на Народното събрание отново се формираше от най-символно тоталитарната фасада на бившия партиен дом…

Нова Пленарна зала на Народното събрание, проект 2012 г, автор арх. Владислав Икономов

Конкурсът бе спечелен от арх. Владислав Николов, на когото се възложи работното проектиране. По ирония на съдбата в края на 2012 г. аз подписах разрешението за строеж за новата пленарна зала.

Историята показа, че това решение не е добро и депутатите от четири поредни парламента решаваха да заседават в старата зала. Освен това се потвърди, че сър Норман Фостър е бил абсолютно прав, когато е казал по повод на проекта си за Германския Бундестаг в Берлин:

„…когато правиш Парламент, всеки детайл има политическо значение…“.