Гледах документален филм за едни гущери, не им запомних имената. Най-нормални гущери, само дето бяха вишневочервени по корема.

Докато живеят на континента, май беше Австралия, нищо особено не им се случва. Похапват тревица, щурци, мушици и скакалци и си добруват.

Обаче преди много-много години, незнайно по какви причини, най-вероятно върху салове от клони и треволяци доплували до пустинен остров.

И там – о, велика природо и ти, мила майко юнашка – понеже нямали конкуренция, станали, така да се каже, върховни хищници и владетели. И почнали да се уголемяват, да растат и да се надуват като балони – един път, три пъти, пет пъти. Станали пет-шест пъти по-големи, отколкото били някога. И от най-обикновени гущери станали гущери гиганти. Условието обаче е да живееш на пустинен остров и да го завладееш. Явлението се нарича островен гигантизъм.

В тази гущерова връзка се сетих за България. Ние също сме остров. Не сме в Европа, не сме в никакъв Европейски съюз и НАТО, ами сме си остров, и при това – пустинен.

И тук някои от нашите родни гущери – трибуквени и четирибуквени гущери – държавни, партийни, банкови, профсъюзни и всякакви, взеха, та станаха гигантски. Разтегнаха им се и се уголемиха устата, ръцете, джобовете и вратовете и вече са върховни хищници в островната ни родина.

Гледаш ги – нищо и никакви хорица довчера, в друго време най-много да те закарат с таксито си от Троян до Орешака или от Плевен до Буковлък, или да ги пратиш да ти купят кифла от сладкарницата, или да коват щайги в селската фабрика, а сега управляват държавата.

Управляват банки, фирми, фондации, министерства, агенции, съдилища, телевизии, радиа и каквото им се мерне пред очите. И не само че не щат да си откъснат опашката тези гущери, ами мечтаят да станат змейове, лами и дракони.

По островите е така – има островен гигантизъм.

В България – също.

Прочетено във фейсбук профила Николай Милчев