София, въпреки претенциите си, а и възможностите, да бъде важен транспортен възел на Югоизточна Европа, е много далеч от реализацията на тази си позиция, главно поради тежкото забавяне изграждането на необходимата инфраструктура. За „големите“ ж.п. и пътни връзки ситуацията е ясна – с изключение на магистралното трасе между София и Истанбул, Столицата няма изцяло изградена скоростна връзка с нито една от съседните страни и техните столици. В този материал обаче ще се занимая с един друг, но също важен, чисто софийски обект на голямата транспортна инфраструктура – Софийският интермодален терминал. Всъщност следва да се даде обяснение какво е това интермодален терминал. Това е съоръжение, което осигурява трансфер на товари между отделните видове транспорт – автомобилен, железопътен и въздушен. Изграждането на интермодален терминал предполага наличие на железопътен терминал с достатъчно коловозно развитие и товаро-разтоварна техника, добра връзка с републиканската пътна мрежа, както и с градската първостепенна улична мрежа, наличие на терени за развитие на складово стопанство и ТИР паркинги и не на последно място добра връзка с товарен терминал на летище. Идеята за изграждане на такъв обект е на повече от 25 години. Първото разработено място бе до кв. Казичене. През 2006 г. заварих този обект в последна фаза на неуспешното му приключване като проект, воден от Министерството на транспорта и началото на проектна разработка на ново място – между индустриалната зона при летището и кв. „Христо Ботев“. За изграждането на такъв интермодален терминал там се твърдеше, че са осигурени европейски средства. Въпреки моето становище, че мястото е крайно неподходящо, по настояване на Министерството на транспорта стартирах градоустройствена процедура, за да не се „изпуснат“ европейските пари…

Считах, че мястото е неподходящо, защото бе много близо до жилищните територии на София, железопътната връзка изискваше значителни инвестиции, които не бяха осигурени в рамките на финансирането на терминала и освен това мястото предполага навлизане на голям брой тежки товарни автомобили навътре в градската територия и паразитно натоварване на важни входящо-изходящи градски трасета, главно на Цариградско шосе.

За късмет на София този проект пропадна, и намеренията за модерен Софийски интермодален терминал отново бяха замразени. Още когато се разработваше за Северна скоростна тангента (ССТ) обаче, бях набелязал едно перфектно възможно място – ж.п. гара Илиянци и терените източно от нея. Там в проекта бе предвидена пълна развръзка тип „детелина“, която свързва продължението на Илиенско шосе със ССТ. Самият ж.п. терминал е с 18 коловоза, повечето от които са празни и не се използват от много години, а останалите са превърнати в депо на стари вагони, ставащи само за скрап.

Пътният възел на това място е особено важен за цяла София – той дава връзка на големия магистрален ринг с производствените предприятия и логистични центрове в Северната производствена зона и като важна добавка там може да се изгради и Интермодалния терминал.

Автомобилният достъп до този бъдещ интермодален терминал терен по проект се осигурява от продължението на Илиянско шосе. Планът на тази територия, бе възложен през 2010 г. и най-после през 2022 г. влезе в сила. Той се разработи по чл. 16 от ЗУТ, което означава, че терените за уличната мрежа по силата на плана стават общинска собственост и не е необходимо отчуждаване. Това пък означава, че автомобилната връзка с изградения възел на Северна скоростна тангента, който чака вече 8 години може да започне да се строи веднага.

Софийският интермодален терминал е важен обект не само за Столицата, но и за България и би трябвало да се реализира във възможно най-скоро време.

Възможни въпроси:

1. Трябва ли София да е активната страна при действията за изграждане на интермодален терминал?
2. С какъв приоритет е изграждането на връзката ССТ – бул. „Илиенско шосе“?