Корица на съвместната стихосбирка на Христо Ботев и Стефан Стамболов, изданието от 1875 г.

Наследник на Апостола на свободата, един от организаторите на Старозагорското и Априлското въстание, строител на модерна България и нейната проевропейска ориентация, на 31 януари преди 168 години е роден Стефан Стамболов, израснал в семейство и обкръжение на революционери като отец Матей Преображенски и Христо Караминков.

Политически прагматик, преди Съединението на България и по време на авторитарното управление на княз Батенберг, той се опитва да привлече руските генерали към каузата за възстановяване на Търновската конституция, за което организира във Велико Търново митинг в подкрепа на Русия при посещението на Леонид Соболев, в този момент министър-председател на България.

Впоследствие Стефан Стамболов заема позиция против Русия, когато тя се опитва да повлияе върху изборите на Велико народно събрание и тази позиция бележи последващата му политическа кариера.

Стамболов трудно се примирява с Фердинанд и води тайни преговори с руски агенти между 1888 г. и 1891 г. за замяната му с по-приемлив кандидат. Като защитава българските интереси в Македония, Стамболов намира за истинска опасност претенциите на балканските страни за подялба на тези територии и се опитва да се договори по македонския въпрос с Високата порта.

Стамболов е министър-председател на България седем години и в този период се установяват балкански политически практики, които определят политическия модел в страната за десетилетия напред. Авторитарното управление на Стамболов е съчетано с потискане на опозицията, наличие на въоръжени политически групи, използване на съда срещу политическите опоненти, пълен контрол върху армията и корупция.

Репресиите над опозицията ескалират след неуспелия атентат над министър-председателя, жертва на който става финансовият министър Христо Белчев през март 1891 г., организиран от македонски емигранти. Атентатът е последван от масови арести и съдебен процес, завършил с четири смъртни присъди и затвор за Петко Каравелов, Трайко Китанчев и други политически противници на Стамболов.

На 3 юли 1895 г. Стамболов е убит с ятаган от терористичната група на Наум Тюфекчиев, македонски революционер, свързан впоследствие със съветските болшевики, на които продава бомби, и с водачите на Младотурската революция Ниязи бей и Енвер бей.

Фердинанд обявява убийството на Стамболов за лично отмъщение, Тюфекчиев е осъден за подбудителство на три години затвор и впоследствие е оправдан от Софийския апелативен съд. Двадесет години по-късно, точно на рождения ден на Стамболов, на 31 януари 1915 г., Тюфекчиев извършва атентата в Червеното казино в София по поръчение на турската тайна полиция, за да тласне България към съюз с Германия. Една година по-късно след атентата той е убит близо до лобното място на Стамболов по заповед на Тодор Александров, който в този момент служи в щаба на българската армия, а след войната става лидер на Вътрешната македонска революционна организация.

В деня след нападението над Стамболов българската делегация по признаването на Фердинанд за княз в Санкт Петербург получава покана за аудиенция от руския император.

Управлението на Стамболов е знаково за българския политически живот и показва, че дори влиятелен политически лидер като него не е в състояние да контролира действията на съратниците си, които го компрометират.

Стефан Стамболов, 1895 г., портрет от Георги Попгеоргиев Данчов – Зографина, съратник на Васил Левски, автор на най-достоверния портрет на Апостола

*Заглавието е на АНАЛИЗИ БГ
**Епиграма от Радой Ралин